снимка: Добрин Кашавелов
Водещата тема в новия брой на Списание 8 е за онлайн и домашното образование. Една от засегнатите теми е за качеството на преподаване и доколко учителите успяват да са адекватни в новата реалност. Предлагаме ви част от крайно интересното интервю с Марта Джалева, учителка в 91. Немска езикова гимназия.
Г-жо Джалева, какво се промени в образованието от март насам?
Досега училището, добро или лошо, бе изработило роли – всеки знаеше какво може или не, родители, ученици, учители и директори. На децата сякаш им е вписано в чипа какво да правят, когато са в училище, какво им е позволено в час или в сградата на училището. Същото важи и за учителите, и за администрацията. Като махнеш обаче ограниченията на физическото присъствие, всички участници стават асистемни. И при липсата на ясни правила, като в тази ситуация, натоварването върху директори, учители и ученици бе огромно.
Като че ли сега повече от всякога се нуждаем от нов тип учители?
Сега се получава много неприятно, защото немалка от част от учителите са с някакви девиации и това си личи. Всички знаем и децата го казват, че има немалко такива, които, меко казано, са минали във фаза, в която не са за учители. Има и хора, които имат професионален проблем, защото досега дълги години в час са правили едно и също – като влязат, прочитат урока, пеят го, не виждат учениците дори. Онлайн начинът на работа обаче ги изкарва от равновесие, те не могат да се концентрират, сменят темите и т.н.
И как може да се промени това?
От години повтарям, че трябва да се преназначат всички учители. С нови длъжностни характеристики. Да се приключи с тази мъка и агония. По-добре е някои хора да ги няма и по този предмет въобще да не се учи, отколкото да са там. Те стоят и вредят на децата. Но сега този процес се случва. Сега вече учителят трябва да прави съвсем нови неща. Но има хора, които не могат да се ориентират в новата ситуация. Пуснаха ги във всички възможни отпуски, опитваха се да им помогнат, но после, ако не може да се справи, човекът си подписва, че напуска, и край... Това не може да продължава - има хора, които реално не преподават. Те губят времето на всички.
