Светът в теб22 ноември 2021

По пътя към свободното 5D съзнание

Седем основни принципа на себереализираната комуникация

изображение: iStock

Докато вървим напред по пътя на самосъзнанието, нашите приоритети във взаимоотношенията се променят. Това може да доведе до катаклизми и предизвикателства в контактите ни с околните, но също и до красиво и пълноценно общуване. Вътрешните и външни сътресения и объркване могат да ни тласнат към самобичуване: „Цикля на едно място. Ужас - връщам се в по-ниските вибрации! Защо продължавам да се лутам?” Ричард Уест е съставил нещо като пътна карта как да се себеизразяваме по най-деликатния и чист начин, така че самосъзнанието ни да е винаги на висота във всички наши комуникации. Уест е психолог, духовен фасилитатор, автор на книгата „Пробуждане чрез промяна“. Той простичко обяснява преминаването към нова парадигма, като катализира разделянето на вълните на старото 3D съзнание към овластеното и свободно 5D съзнание.

1.Винаги става дума за ВАС

И не, няма се предвид егоцентризма и житейската постановка „само моите неща имат значение“. По-скоро става дума за поемане на отговорност за това как се справяме с вътрешните си рани.

От духовна гледна точка ние като души сме уникални изображения на „единното“, произхождащи от източника и преминаващи през различни плътности на съзнанието. Тъй като плътностите стават повече, енергията е по-скоро разединена и сякаш по-мощна в нашето съзнание (спомнете си за умствения, емоционалния и физическия план). Има опасност да се идентифицираме с проявите на тези разединеност. Ако ние осъзнаем това - губим част от нашата идентичност. Свързаната с този процес болка е заровена като травма в нашето поле тяло-ум и ние развиваме механизми за справяне, които изглеждат като несъзнателни модели на поведение.

Как се проявява това в ежедневието ни?

Сблъскваме се с предателство, изоставяне, самота. Тъй като сме идентифицирани с раздялата, ние сме склонни да искаме да проектираме това върху хората, които са предизвикали нашата болка.

Как да обърнем играта?

Да запомним, че ако се е задействала болката, почти винаги става дума за ситуация, която отразява и е активирала нещо, което ВЕЧЕ съществува в нас.

Когато осъзнаем, че другите хора са просто огледало за нашето вътрешно преживяване, можем да поемем пълна отговорност за това как възприемаме и се справяме с болката, която се появява. Поемането на отговорност е едно от най-силните неща, които можем да направим за себе си. Ние даваме на себе си властта над преживяването на нашата болка, а не на другите хора.

2. Освободете се от очакванията за конкретни резултати

Повечето хора влизат във взаимодействия с други, като привързаността се движи в определената позната крива. Базата винаги е една - формирана от нашето колективно съзнание – избягване на болезнени преживявания и търсене на приятни.

Но това само ни държи в по-ниските плътности на разделението. Веднага щом идентифицираме болката си като „лоша“ и се стремим да я избегнем с храна, забавления или наркотици, ние създаваме идентичност около преживяването. Изграждаме схемата „ние“ срещу „болката“.

Въпреки това можем да преодолеем тази обусловеност, когато осъзнаем, че болезнените преживявания също имат своето място в битието. Те са указателни знаци към мястото, където се идентифицираме с по-ниските плътности; където държим неизлекувана травма. И те са възможности за освобождаване на тази идентичност и разширяване към по-високите плътности, все по-близо и по-близо до единството.

Ако има един резултат, за който можем да кажем, че е в съответствие с висшето съзнание, това е себереализацията. Когато направим себереализацията наш приоритет, наша единствена цел, ние печелим във всяка ситуация, която преживяваме.

Привързаността към резултатите води само до манипулация. Не е лесно предизвикателство да осъзнаете кога може да правите това, но опитайте.

3. Да бъдеш честен със себе си и другите

Когато поемем отговорност за нашия опит, изоставим привързаността към резултатите и направим себереализацията приоритет, казването на неистини просто вече няма смисъл. Всъщност дори може да се почувства като вид „нараняване на духа“.

Да бъдем честни не означава винаги да изразяваме истината си външно. По-скоро това означава да почитаме истината си по автентичен начин.

Стигнете ли дотук, вие осъзнавате, че тъй като всички произлизаме от източника, истините на другите хора не са повече или по-малко валидни от вашите собствени. Да, може да има признание, че истината на някого е изкривена от травматични преживявания, водещи до привързаност към резултата и манипулация. Това обаче води до по-широко разбиране на подобна динамика. Следователно преценката за себе си и другите също е освободена.

До какво води изразяването на вашата истина?

Е, не винаги е гладък пътят. Много връзки вероятно ще се променят, някои дори може да охладнеят или да се отдалечат. Може да бъде голямо предизвикателство да пуснете хора, с които сте били близки, но това е нормално, ако те вече не резонират с вашата истина.

Въпреки това мога да ви уверя, че с течение на времето изразяването на вашата истина ще доведе до пълно пренареждане и хармонизиране на вашите взаимоотношения. Те ще станат много по-дълбоки и по-удовлетворяващи.

4. Понякога най-добрата комуникация е пасивната

Както вече стана дума, почитането на вашата истина не означава, че винаги е правилно да я изразявате външно. Понякога един по-пасивен подход изглежда по-приемливото решение. Ключът тук е да се признае, че не само има отделни истини, които трябва да се вземат предвид, но и една по-широка истина. Въпросът е „как мога да уважа индивидуалната си истина в контекста на по-широката истина?“

Две са ситуациите, които не бива да изпускаме от вътрешния си поглед.

Първо, когато осъзнаем, че от нас се изисква да слушаме и да държим свободно пространство за мнението на другия. Често когато някой си излива сърцето пред нас получаваме импулс да изразим мнението си или да предложим съвет. Това обаче може да прекъсне протичащия процес. Да станеш пасивен и възприемчив в тази ситуация може да има много по-дълбок каталитичен ефект, отколкото си мислим. Задавайте въпроси, не назидавайте.

Втората ситуация, при която пасивната комуникация може да е верното решение, е когато осъзнаете, че би било загуба на енергия да бъдете по-активни. Това се случва, когато сме с хора, които просто виждат света по различен от нас начин. Едва ли ще променим нагласите им с нашето разпалено говорене. (Пък и нали се отказахме от очакването на резултати?) По-добре е да спестим енергията си.

5. Емпатията и движението на енергията

Когато изброените нива са постигнати, започваме да разбираме кога другите не са автентични. Можем да усетим кога повърхностното им изражение не отразява това, което се случва в по-дълбоката им същност.

Ключовият инструмент за това е емпатията. Когато станем достатъчно чувствителни, започваме да усещаме емоциите на другите, сякаш са наши. В този момент става много важно да можете да правите разлика между вашия опит и опита на някой друг. Важно е да укрепите вашето "аз".

Когато станем чувствителни към основното движение на енергията, като същевременно укрепваме нашата същност, става много по-трудно да бъдем манипулирани или измамени. Наложително е да започнем да се доверяваме на собственото си възприятие, без значение колко фино може да е то или колко привидно нелогично.

6. Конфликтът може да бъде нещо положително, когато се третира съзнателно

Конфликтът е причина номер едно за изпадане в несъзнателни, обусловени модели на поведение. Това обикновено се случва при натискане на"бутоните". Следователно, това е и една от най-каталитичните ситуации за нашата себереализация.

Ключът към това да не се изгубим в конфликт е да се превърнем в свидетели на нашия опит. Когато наблюдаваме нашето тяло, емоции и мисли, ние започваме да се отделяме от своето идентифициране с тях. Те просто стават пътепоказатели към нашата истина, а не самата истина. Когато се съсредоточим в свидетеля в нас, ние започваме да чувстваме нещо извън нашия опит. Може да се усети като вид празнота, но това е просто липса на его; липса на идентичност с по-ниско съзнание. Когато се концентрираме в това по време на силен конфликт, става невъзможно да загубим себе си.

Прилича на двойнствено преживяване. От една страна сме съсредоточени в свидетеля, но все пак оставяме опита да тече. Това включва пълно отдаване на всяка болка, която се задейства. По този начин имаме възможността да излекуваме травмата си, без да губим себе си, потъвайки в мръсотията на преживяното.

7. Бъдете по-спокойни и милостиви към себе си

Не се вземайте твърде на сериозно. Всички понякога се връщаме по пътя, понякога кривваме. Всичко е наред. Това е част от процеса. Сега можете да изживеете някои фрагменти от външното огледало и да получите обратната връзка, когато изпаднете в несъзнателно реакционно поведение, но от нова гледна точка. Така че няма нужда да се съдите. Този процес отнема време.

Какво постигаме, ако обърнем внимание на тези 7 пътни знака ли?

Ние се учим да изразяваме автентични и ясни граници. Езикът ни става по-ясен и по-точно отразява нашия опит. Упълномощаваме себе си и хората около нас да се себеизявяват. Виждаме по-голямата картина. Ние разпознаваме и реагираме съзнателно на манипулация. Ние привличаме по-здравословни и по-пълноценни взаимоотношения в живота си.

Източник