Програма:
- Йохан Себастиан Бах – Оркестрова сюита №1 (за дървени духови, струнни и басо континуо) BWV1066
Баховата „Оркестрова сюита №1“ е нотирана за два обоя, фагот, струнни и клавесин, като дървените духови инструменти понякога се разглеждат като самостоятелно трио. В първата и последната част на увертюрата духовите инструменти просто дублират струнните, за да създадат по-плътен оркестров звук, но в по-бързата средна част те се появяват няколко пъти като виртуозно трио от солисти.
- Жан Франсе – „Цветният часовник“ (за обой и оркестър)
Едно от най-известните и най-често изпълнявани произведения на Жан Франсе е „Цветният часовник“ (L'Horloge de Flore). Този концерт за обой и оркестър е съставен от седем части, които се изпълняват без пауза, всяка вдъхновена от и кръстена на цвете от неповторимия Цветен часовник, създаден от шведския ботаник Карл Линей (1707 – 1778), който определил поредица от специфични цветя, представящи времето на часовника според часа, в който всяко едно от тях цъфти.
- Волфганг Амадеус Моцарт – Симфония №41 (Юпитер), К.551
Първата поява на названието „Юпитер“ на до-мажорната Симфония №41, K.551 на Волфганг Амадеус Моцарт е като подзаглавие в концертна програма с дата 12 октомври 1819 г. в Единбург. Същото име се използва и малко по-късно – в програма на концерта на Лондонското филхармонично общество (26 март 1821 г.). „Юпитер“ откриваме и в най-ранното издание на клавирното извлечение на Симфонията, публикувано в Лондон през 1832 г. Поради което можем да приемем версията, че произходът на името е от Великобритания.
Петко Димитров е диригент, завършил консерваторията Пийбоди към университета „Джон Хопкинс“ и Мичиганския университет. Бивш музикален директор на редица младежки оркестри в САЩ, понастоящем директор на ансамблите в Англо-американско училище в София.
Марин Тинев е един от най-изявените български обоисти. Неговият стил съчетава най-доброто от френската и немската школа, като в сърцевината си запазва славянската същност. Бивш първи обоист на Нов симфоничен оркестър, понастоящем е на тази позиция в симфоничния оркестъра на Ванкувър. Носител на наградите UFAM (Париж, 2007), Sparda Classic Award 2010 и Iris Marquardt-Preis (Германия, 2012).
Концертът е част от дългогодишното начинание на
Нов симфоничен оркестър „Да си върнем музикалните таланти на България“ и от Календара на културните събития на Столичната община. Изпълнението е включено в сезон 2024/2025 на оркестъра, който се провежда под почетния патронаж на Н.Пр. Симон ван дер Бург, посланик на Кралство Нидерландия.
