Ел Салвадор, сгушен между Гватемала и Хондурас, e държавата, чието име в превод означава "Cпасителят". Избавителят. A избавление e старинната дума, означаваща отърваване, облекчение, уталожване. Oтърсване. И Салвадор ми повлия подобно на значението на своето име. (В първата част на своя пътепис Светлин Иванов-Лаубер ни разказа за самата страна, за нейните хора, за историята и настоящето й. Днес той ни предлага да видим през неговите очи плажовете и пирамидите на маите. - бел.ред.)
Бреговата ивица на Ел Салвадор е дълга почти 320 километра. Несвършващи, започващи един в друг, преливащи, поглъщащи един-друг плажове. Почти 320 километра. Почти 320 вселени от стоплен от светлината пясък, сгрян от моите стъпки, от времето ми. И Тихият океан - най-голямата катедрала на Бог. По-вечен от живота. По-стар от смъртта. По-голям от всяка суша. Но по-малък от любовта, с която обичам....
Плажовете
Целият почти 320-километров бряг е обърнат изцяло на запад. Това прави залезите безмерно продължителни. По-дълги от цели дни. По-молитвени от всяка литургия. По-безкрайни от съществуването на галактики. Но по-кратки от любовта, с която обичам. Топлината на пясъка, целуващ нозете ми. Изгубвам се, стопявам се във ветровете по залез, изчезвам в пурпурните ивици, в раздраното розово небе. Върховете на пръстите ми и клепачите ми са златни - потапям ги във водите, в които слънцето, приютено ще чака моето утре. По-сияещо от вчера. По-съживяващо от всяка благословия. По-царствено от всяка корона. Но по-нищожно от любовта, с която обичам.
Пирамидите на маите
Пирамидите на маите в Салвадор... Те не са масово известни като онези в Мексико и Гватемала. Туристите не знаят за тях. Не се тълпят, не попълват с тях списъците си, не прииждат с автобуси и глъч.
Пирамидите гордо властват над тишината. Издигат се в залези и шепот от церемонии. Надживяли. Надсънували. Надрастнали. Сенки на крале слизат по стълбите и сякаш слънцата се търкалят в мантиите им. Силует на жрец вдига жезъла си. Светлината изтича по каменните зидиве. Древни скулптурни фигури се взират с празните кухини на очите си, от които извира тъмна вечност.
Само твоите стъпки! Само вятърът, който си донесъл. Само тайните, които попиват в нозете ти, когато стъпваш върху топлите камъни. Енергията на милиони заклинания и тлеността в сърцето ти. Поклоните на хилядите мъртви молители и извивката в устните ти.
Пирамидите ти казват, че всичко е нищо и че нищо е всичко. И си сам с тях. С кралете, слизащи по стълби от залези. С жреците, спасяващи света за още ден. С васалите, сънуващи сигурност. И с Времето, боящо се от пирамидите.
