Худ. Йоханес Вермеер
Когато бях малка ме тровеха с много отрови.
На закуска вместо вода с лимон и авокадо с пъдпъдъчи яйца ме тъпчеха с глутен и трансмазнини. Родителите ми простовато наричаха това хляб с масло.
Масло имаше навсякъде, и в кашата от елда, да, да, най-проста елда - не покълнала, не зелена. Значи пак отрова или в края на краищата - "безполезни въглехидрати".
И в картофите - (...картофи, ужас!) Картофи - не говорим за нежния и полезен батат, а за отрови, калорийни бомби и нишесте.
И в макароните. Макароните бяха италиански, от твърдите сортове, но от ужасната, наблъскана с глутен пшеница, която не се смила от цял 1% от населението. Не, не, не бяха от елдово екобрашно от оризовите полета на Бали. (Търсите логика? Ами няма такава.). Ето защо макароните също бяха отрова. Шах и мат, мамо.
Даваха ми мляко! Родителите ми не са знаели, това е слуз. Слуз и гной.
Имах хрема от млякото... е, и малко от несбъднатите очаквания на мама (психосоматика - сополите са вътрешният плач на майката - всеки го знае).
Поне да ми даваха безлактозно мляко от фермерска коза... не, наливаха ме с краве мляко! Тогава, видите ли, го смятаха за полезно.
А също така пиех и компот със захар. Не от плодовете на годжи бери със стевия, а от вишни с доста захар. А, и ядях зеленчуци с нитрати.
Любимата ми пастичка беше "кошничка" с разбит крем и конфитюр вътре. Нищо полезно в нея нямаше - само слуз, глутен, захар и вкиснали нитратни ябълки. Ужасно.
Спомням си и буца засяда на гърлото ми. Да се тровя ми беше толкова вкусно... Сега кошничките вече не са същите.
Ядях сладолед. Не веганско замразено манго с плодчета от годжи бери, а бял сметанов във вафлена фунийка (привет, глутен, здравейте гной и слуз...).
Мама беше прогресивна жена, затова пиех отвара от грухано жито вместо BAD WEATHER и морковен сок вместо хлорофил. Е, поне тук се е постарала.
Ядях и месо и поглъщах невероятни количества ниски вибрации.
Как оживях ли? Мисля, че силният организъм + фреш от зеле могат всичко.
А да, и антените с 5G тогава още ги нямаше.
Ето такова тежко детство имах.
Никакви пудинги от чиа, блатове от карфиол и Beyond Meat.
Да взема да си изпържа едни пресни картофки, в смисъл - с разтопено масло...гхи ще си карамелизирам батат...
©️ Юлия Шило
превод: Списание Осем
