Да посрещнеш лятното слънцестоене като траките

Лятното слънцестоене се чества единствено на това място в цяла България и се провежда по инициатива на Регионален исторически музей – Ямбол. „От скалите, увенчаващи върха, траките, които са живеели в района, са наблюдавали раждането на изгрева. През второто хилядолетие те са изсекли в скалите две траншеи, които се пресичат на кръст. Отличните им знания за движението на слънчевия диск се виждат от точната ориентация на източната траншея по посока на изгрева на слънцето точно в деня на лятното слънцестоене. Първите лъчи влизат в прореза в скалите и огряват вече силно ерозиралия релеф на Кибела“, разказват археолозите.

Когато първият слънчев лъч е преминавал през скалния улей и е огрявал образа на богинята Кибела, изсечен в скалата, древните траки са разбирали, че е дошъл най-дългият ден. „Ето защо това е място, което съчетава култа към Великата богиня–майка Кибела и към Слънцето с все по-нарастващото желание на хората да почерпят от древните знания и опит“, коментираха организаторите.

Най-старата изба в Южна България „Вила Ямбол“ също се включи в инициативата, като предостави своите вина, кръстени на античния тракийски град Кабиле. Марката бе лансирана миналата година и вече има редица отличия от световни международни конкурси. На етикета й е изобразена именно богинята Кибела – според винарната в знак на почит към наследството на този винен регион. Историята на траките, култа им към виното и традициите да се празнува с напитката са с дълбоки корени в региона на Ямбол. Древният тракийски град в наши дни представлява архитектурно-исторически резерват, включен сред 100-те национални туристически обекта.

Кабиле възниква към края на ІІ хил. пр.Хр. край голям култов център на възвишението Зайчи връх. През античността градът е бил важен икономически и културен център в Югоизточна Тракия и Долна Тунджа. Според историческите сведения Кабиле е превзет от Филип Македонски през 341 г. пр.н.е., а по-късно за известно време в него е пребивавал и синът му Александър ІІІ Велики Македонски. През първата половина на ІІІ в. пр.Хр. Кабиле е резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. Кабиле е и единственият град във вътрешна Тракия, който имал собствена монетарница, където били отсичани царски и градски емисии. След като е превзет от римляните, от началото на ІІ в. сл.Хр. Кабиле се превръща в един от най-важните римски военни лагери в провинция Тракия, сочат историческите справки.

Със сигурност през каменно-медната епоха (V-IV хил. пр.Хр.) е произвеждано вино. „От същия период са и откритите семки от култивирана лоза в селищни могили на територията на България. Археологическите данни за винопроизводство по българските земи от III хил. пр.Хр. и насетне са много повече. Най-ранните писмени сведения за производство на вино от траките са от Омир. Например в „Илиада“ пише, че шатрите на ахеите под стените на Троя са пълни с вино, докарано от Тракия. Писмени свидетелства изрично подчертават, че за разлика от елините траките не разреждат виното с вода“, разказва проф. д.и.с. Валерия Фол, която изнесе лекция по време на събитието за слънцестоенето в Кабиле. Според нея в целия древен свят се е пиело вино. Така че Тракия не е изключение. Важното в случая е, че тракийското вино се е смятало за особено качествено. Малко е известно също така, че виното, а и бирата, са смятани за лечебни напитки.