Пирамида като компютър

На западния бряг на Нил, между местностите Есна и Асуан, се намира храмът на върховния бог с глава на сокол – Хор, син на Озирис. Това е най-добре съхранилият се древен храм в Египет и втори по-големина след този в Карнак. Храмът на Хор е с внушителни размери – 36 м височина, 79 м ширина и 36 м дължина. Има обаче нещо още по-впечатляващо, свързано с него, което в последните дни силно развълнува интернет пространството - неговата структура.

Оказва се, че схематично храмът е точно копие на компютърен процесор!



Всяка секция на храма на Хор е със същата схема, както частите на компютъра, свързани със сегмент от централния процесор и заобикалящия го хардуер, нужен на процесора, за да функционира.

Централният процесор/Вътрешното Светилище
Най-важната част на храма на Хор е източният край, който има подобна структура, като тази на вътрешността на централен процесор. По-малките секции се състоят от камери, които обграждат Залата за дарения, вестибюл и наос, който по древна египетска традиция съдържа най-важната част на храма, в случая - статуята на бог Хор.
Наосът е центъра на храма и символично контролира и работи в тандем с всички ритуали и традиции, които го заобикалят. По подобен начин управляващото устройство на централния процесор контролира и работи в тандем с всички други части на микропроцесора.
Камерите обграждащи източния край на храма са места за съхраняване на предмети или информация.
В централния процесор сегменти, познати като регистри, извършват работа по складиране на информация, която да бъде обработена по-късно.


Биос чипа/Втората хипостилна зала
Ниската дясна част на вътрешното светилище на храма (зоната на централния процесор), представлява 2 малки секции, които приличат на малки интегрални чипове, използвани в компютрите като системни часовници за централния процесор.
На входа на тази вътрешна секция на храма на Хор има зона, наречена „Зала за дарения", която съдържа предметите, донасяни от „Втората хипостилна зала". Кеш-паметта на процесора съдържа данни, които трябва да се доставяни отвън и особено от следващият компонент на компютъра – БИОС-чипа.

БИОС-чипът има функцията да „стартира" процесора, като осигури всички приложения да са на място. Прехвърля контрола към БИОСА и зарежда програмата, за да може да бъде използвана в оперативната памет (RAM).

По подобен начин „Втората хипостилна зала" осигурява място, за да подготви храма за извършване на ритуалите по „богопочитането", временно прехвърля контрола на храма към тази зала, когато ритуалите са в процес на стартиране, и се използва да достави традицията на ритуалното празненство (програма) за тези в следващата „хипостилна" зала, които нямат необходимите умения, за да са във вътрешното светилище.

RAM/Хипостилна Зала
RAM е памет, която се използва за временно съхранение на програмите, използвани от компютъра. В случая на храма „компютърът" е египетската цивилизация и „програмата" е празненство, провеждано във външната хипостилна зала, за хората, които не отговарят на условията да бъдат във вътрешното светилище или са временни членове.

Външен двор/Сокет за копроцесор
Външният двор на този храм има няколко колони, които го обграждат от вътрешната страна от три страни.
Сокетът, използван за копроцесор на дънната платка на компютъра, би бил логично сравнение с тази зона, ако „колоните" се представят за „дупки", а свободната площ е хлътналата част на „сокета".
 
Съвпадение, научна фантастика или скрито знание?
Както ни учат, цивилизацията в древен Египет, макар и високо развита, е била далеч от познанията и технологията, с които боравим в съвремието. Как обаче да си обясним това шокиращо съвпадение в структурата на храма на Хор и устройството на компютърния процесор? Може ли дизайнът на храма да е всъщност спомен за предишна високотехнологична цивилизация, изчезнала от лицето на Земята много преди познатите ни летописи?
Или пък сходството е родено от видение на древните египтяни за бъдещето, непонятна за тях, но важна подсказка, дарена от боговете, която може би някой ден ще бъде правилно разчетена и използвана... както и става, две хилядолетия и половина по-късно.