Любопитно14 февруари 2011

Датираха най-загадъчния ръкопис

“Шифърът на Леонардо” е детска игра в сравнение с този на Войнич, твърдят криптографите

250-те хиляди символа в Ръкописа на Войнич изглеждат все едно са дошли от друг свят. Подредени са в групи, подобно на думите и изреченията. Някои приличат на латински букви и римски числа. Други обаче не изглеждат като дошли от който и да е от познатите ни езици.

Според най-новия въглероден анализ страниците са изписани на пергамент от ХV век и са с около 100 години по-стари, отколкото се смяташе до момента.

Енигматичният ръкопис е кръстен на своя откривател Уилфрид Войнич, американски търговец на редки книги, който попада на него през 1912 г. близо до Рим. Книгата съдържа 250 страници, запълнени със сюрреалистични картини и неразбираеми символи, които вече цял век озадачават и най-добрите криптографи в света.

Знаците са заобиколени от детайлни илюстрации - растения, които не могат да бъдат идентифицирани, астрологически символи и голи жени, танцуващи или къпещи се в странна зелена течност.

"Никой не знае за какво се пише в тази книга. Вижте рисунките. Ботанически ли са? Астрологически ли са? Морски видове ли изобразяват? Никой не знае", казва Грег Ходжинс, изследовател и асистент професор в Аризонския университет, който успява да установи точната възраст на ръкописа.

За да може да направи въглероден анализ на книгата, която в момента се намира в библиотеката за редки книги на Йейл, Ходжинс използвал 4 проби от различни страници. "Четирите страници са избрани така, че да са от напълно различни части, за да се разбере дали книгата е писана в продължение на много години", казва Ходжинс. Според резултатите те са били писани между 1404 и 1438 г.

"Природата работи в наша полза. В началото на ХV век нивата на радиoвъглерод се сменят доста бързо и това ни позволи да установим периода с доста голяма точност. Понякога нивото на веществото в атмосферата остава постоянно за десетилетия, даже и векове. Тогава датирането по радиовъглеродния метод е много по-неточно", обяснява Ходжинс. "Важно е да се отбележи, че ние определяме кога животното, от което е направен пергаментът, е живяло, а не кога точно авторът е решил да изпише страниците. Написването на книгата очевидно е отнело много години."

Точното датиране може да помогне да отпаднат някои от хипотезите за ръкописа.

Откакто Войнич оповестява, че го има, с надеждата да се намери човек, който да го преведе, теориите за неговия произход и автор се множат.

Според самия Войнич книгата е принадлежала на Хабсбургския император Рудолф II, а неин автор е Роджър Бейкън, учен и монах от ХІІІ век. Тази теория обаче е несъвместима с новото датиране на ръкописа.

Други допускат, че ръкописът е произлязъл от тайна религиозна секта и представлява последния оцелял документ на забравен език, който съдържа информация за "еликсира на живота".

Някои експерти смятат, че е нарочно създадена измислица, най-вероятно от Джон Дий, английски математик и астролог от обкръжението на Рудолф. През 2003 г. компютърният учен Гордън Ръг доказва, че текст, подобен на този в книгата, може да се генерира от устройство за криптиране открито през 1550 г.

Но за други историци още от средата на 20-те години на миналия век е ясно, че някои от записките в страничните полета на ръкописа са добавени през ХV век, което означава, че няма как самият ръкопис да е написан след 1500-ата година.

"Жалко е, че толкова много хора работят върху теориите за ХVІІ и ХVІІІ век, особено тези, които смятат ръкописа за фалшив. Това е спряло мнозина историци да се заемат със загадката", казва Ник Пелинг, автор на книгата "Проклятието на Войнич."