Наука7 юни 2016

Литературата е моята истинска религия

На 7 юни е роден големият турски писател Орхан Памук

В нашето време на фалшификации, когато вярата на някои хора в литературата може да се разклати, Памук предлага нещо истинско, пише "Обзървър" за турския писател. Ферит Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г. Носител е на Нобеловата награда за литература за 2006 г. Обявявайки решението си, което носи на Памук 10 млн. шведски крони (1.36 млн. долара), Шведската академия се мотивира така: "Търсейки меланхоличната душа на своя роден град, Памук разкри нови символи в сблъсъка и преплитането на културите". Памук е първият автор в мюсюлманския свят, който осъди кампанията срещу Салман Рушди. Орхан Памук е лауреат на „Наградата за мир“ за 2005 г., присъждана от организацията на германските книготърговци, на наградата на в. „Индипендънт" за най-добър чуждестранен роман за „Бялата крепост", на френската награда „Най-добър чуждестранен роман" за „Името ми е Червен" и още много други. През 2005 г. сп. „Тайм" включва Орхан Памук в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света. Да си припомним някои мисли на Памук, които навеждат на размисъл.

Въпросът е да вярваш, както вярват бедняците, да се превърнеш в един от тях. Да ядеш като тях, да живееш като тях и ако се смееш на онова, на което се смеят те, ако те гневи онова, което гневи и тях, едва тогава би могъл да повярваш в техния Аллах. Въпросът за Аллах е еквивалентен на осъзнаването, че това не е проблем на разума и на вярата, а е проблем на начина на живот.

Не можеш да се качиш на кораба на живота, да предприемеш това еднопосочно пътуване веднъж и после, когато свърши, да го повториш, но с книга в ръка, независимо колко сложна или трудна за разбиране е тя, след като я свършиш, можеш, ако желаеш, да се върнеш в началото, да я прочетеш отново и така да разбереш трудното, а с него да разбереш и самия живот.

И по цял ден слушам радио „Байрак“. И като ми влезе в главата някоя извършена срещу вярващите несправедливост, и понеже, учителю, живея в демократична държава и понеже съм свободен човек, който се вслушва в гласа на разума, хващам автобуса и заминавам, без значение къде се е случило това в Турция, изправям се пред човека, дето ми е влязъл в главата, и право в очите го питам за тая несправедливост. Ето защо, учителю, моля да ми отговорите на един въпрос. Повелята на държавата по-висша ли е от повелята на Аллах?

Добрият актьор представлява трупалите се с години, със стотици години сили на историята, сбутани в някой ъгъл, разпукали се, но успели да се измъкнат наяве и останали без изказ. В най-затънтените кътчета, из най-неведомите пътища, насред най-отдалечените сцени той цял живот търси гласа, който да го дари с действителната свобода. Открие ли го, трябва безстрашно да продължи докрай.

Снегът валеше невероятно бавно, на Ка му се привидя, че снежинките са окачени във въздуха. Това усещане за забавеност пораждаше впечатлението, че времето е спряло...

"Какво правя аз в този свят? - помисли си Ка. - Колко нещастни изглеждат отдалече снежинките, колко нещастен е моят живот. Човек живее, линее, изчезва. От една страна му се струва, че чезне, от друга, че съществува: обича себе си, следва, както снежинката, с обич и тъга пътя, който е поел в живота си." Уханието на баща му, който току-що се е избръснал - усети го. Надушвайки това ухание, той си спомни и ледените, обути в чехли крака на майка си, приготвяща закуска в кухнята, четката за разресване, розовия сироп против кашлица, от който отпива, щом кашлицата го разбуди посреднощ, лъжицата в устата, дребните нещица, които правят живота, всичките вкупом, снежинката...

Ще проумееш най-сетне, че еднаквото мислене на хората е причина за всичките злини по света, сиреч за това, че бедните са тъй бедни и глупави, а богатите тъй богати и умни, за грубостта, жестокостта и бездуховността, сиреч за всяко нещо, предизвикващо у тебе желание да умреш и да се чувстваш виновен. Ти вече предусещаш, по-добре ще ти е, ако си зъл и неморален тук, където всеки оглупява и умира, преструвайки се на морален.

Животът е кратък и трябва да уважаваме всеки миг от него.

Не взимайте всичко чак толкова на сериозно. Не е ли животът красив? Обърнете внимание на подробностите, най-важното нещо в живота е щастието, възможността да оцелеем в това нетолерантно общество, което сами си създадохме.