Римски мраморен саркофаг в НИМ

Мраморен саркофаг с богата релефна украса от гирлянди, растителни орнаменти, бюстове, маски и фигури на гениите на смъртта. Той е част от новите придобивки на Националния исторически музей, докарани от ГДБОП.

От надписа на саркофага се разбира, че той е посветен на Севера Ингенуа Филаделфина, дъщеря на Луций от нейния син, която вероятно е от рода на преселници от Сирия. Саркофагът е свидетелство за активните търговски и етнически връзки между източните провинции и Рациария, както и за високото равнище на скулптурните ателиета на територията на града. В България досега не са откривани саркофази с бюстове на погребаните в тях. 

Възможно е една от мраморните плочи с гирлянди и овнешка глава също да е част от разрушен саркофаг. Има и надгробни плочи с портретни изображения, дорийски и йонийски колони, бази и капители. Много ценна е и олтарната масичка с релефно изображение на орел от едната страна, олтар с релефна украса и др.

Новите находки вероятно идват от римския град Рациария (днешното село Арчар, Видинско). Селището е изходна база на император Траян по време на Дакийските войни. След победата му над даките то получава статут на колония – Улпия Траяна Рациария. Оттогава Рациария се превръща в един от големите градски центрове на провинция Горна Мизия, с обширна градска територия. През втората половина на ІІІ в. Рациария става главен град на провинция Крайбрежна Дакия. Населението му е съставено предимно от траки, но има и много преселници от Италия, Мала Азия, Сирия и от западните райони на Балканите.

През вековната си история градът преживява периоди на икономически и културен разцвет, на разрушения и нови подеми. От последните десетилетия на ХХ век той е обект на иманярски погром, вследствие на което градът е унищожен необратимо. За бляскавото минало на Рациария вече можем да съдим само от материалите, които постъпват в музеите не от археологически разкопки, а от успешните акции на специализираното звено към ГДБОП. Повечето от паметниците, заловени от ГДБОП, са редки образци на каменната пластика от римската епоха, основно от ІІ в.

За първи път в български музей постъпва и каменна плоча с изображение на митологичната сцена със свещената вълчица, кърмеща Ромул и Рем, потомците на троянския герой Еней, основателите на Рим.