ЛюбопитноГеорги Караманев, Симеон Христов / 14 декември 2012

Пак ще се срещнем след ...5 години

Петима приятели от Калифорния се снимат по един и същи начин от 1982-а

Нищо не е по-ценно от истинския приятел. От това да знаеш, че винаги имаш човек до себе си, на когото да разчиташ, а годините са само някаква цифра, която нищо не променя между вас. То, така казано, звучи доста идеалистично и дори сладникаво. Но е факт, че приятелството е нещо незаменимо в живота на всеки, но което ни е най-лесно да подценим във водовъртежа на ежедневието. И само малките неща и големите проблеми ни напомнят, че трябва да потърсим близкия човек, нашата сродна душа...

Приятелството не се променя и хората, които имат истинска връзка помежду си, си остават такива. Е, темето на мъжа олисява, шкембенцето напомня все повече за слабостта към вкуснотиите, бръчките изпъстрят някога младежкото му лице, но какво от това. Ако онова, важното, което сближава хората, още е тук, в сърцето му. Езерото Копко в Калифорния, надали сте чували за него. Горещото лято на далечната 1982 година – някои от вас я помнят, а други не са били дори родени. Петима младежи решават да си направят майтапчийска снимка, без да предполагат, че тя ще се превърне в символ на приятелството, вече познат от единия до другия край на света.

Петимата се събират често, приказват си и след пет години решават да направят същата снимка – подреждат се и... щрак! После го повтарят след още пет и още пет години... лицата им, телата им се променят, а това, което остава непроменено, е приятелството.

Представяме ви симпатягите от Калифорния. От ляво на дясно, както обичат да се обявяват и както стоят на знаменитите снимки: Джон „Уедж" Уордлоу, Марк Ръмър, Далас Бърни, Джон „Белвс" Молоуни и Джон „Джей Ди" Диксън.

Та във въпросната 82-а година Момчето отляво, както вече е свикнал да го наричат и ни се представя Джон Уордлоу, поканил приятелите си на гости на вилата на баба си и дядо си на бреговете на неголямото езеро в Северна Калифорния. Идеята била заедно да прекарат почивните дни покрай американския национален празник 4 юли, да побъбрят, да си разкажат кой какво е правил през изминалата година, откакто 19-годишните младежи заедно били завършили гимназия.

И както били седнали на една пейка край езерото, решили да си направят шеговита снимка – щракнали няколко пъти с новата „играчка" на един от тях. Настроили днес изглеждащия като антика фотоапарат на самоснимачка, заели странни пози, загледали сериозно напред. Почти случайно в кадъра се оказали старата шапка на дядото на Момчето отляво и... един празен буркан. „Почакай, нужен ни е буркан!" – извикал единият Джон.

„Кой знае защо всички решихме да гледаме някак мрачно и загадъчно. Предполагам, така си вярвахме, че изглеждаме по-готини", разказва Уордлоу. „Щом видяхме снимката, смеейки се, си казахме – трябва да го правим поне веднъж на 5 години", спомня си днес Момчето отляво, което вече е към края на 40-те си години, фотограф и режисьор.

Полу на шега, полу на сериозно след още 5 години решили да повторят кадъра. „Имах усещането, че това може да се превърне в готина традиция, но нямах и идея, че ще продължим да го правим цели 30 години", казва Уордлоу. Бурканът е друг, шапката - също, а петимата приятели вече са в по-зряла възраст. И така петилетка след петилетка снимките започват да се трупат.

Историята им бе разказана от CNN през август тази година, малко след като направиха седмата си „петгодишна" снимка. Подеха я медии от цял свят – от Шри Ланка до Македония. С тях започват да се свързват хора от различни краища на планетата със собствени традиции, или просто да им кажат колко им е харесала идеята – вече имат 2000 почитатели във фейсбук.

Подробности за уникалната традиция, какво мислят петимата за приятелството и какво знаят за България - четете само в Декемврийския брой на Списание 8.