Как да познаем с човек ли спорим във Фейсбук

Още в края на миналата година анализатори от Incapsula излязоха с тревожните резултати, че днес едва 39% от световния трафик се генерира от реални потребители. Останалите 61% се падат на социалните ботове!
Само през 2013-а дялът на "не-човеците" в обмена на информация е скочил с 21 процента. Все пак специалистите са обнадеждени от факта, че по-голямата част от социалните ботове се използват за добронамерени цели като програмно оборудване за оптимизация на сайта, различни инструменти за изследване на производителността на компютърната мрежа, програми-скрапери и пр. 

30% от не-човешкия трафик обаче, се падат на лошия спам, хакерските източвания на данни, агресивения фирмен маркетинг и политическото облъчване на аудиторията.

По-малко известен, но реален фактор е наличието на човешки ботове!

Човешките "ботове" се наемат срещу заплащане, за да пускат в социалната мрежа, сайта на компанията, партията или блога на шоу-звездата предварително приготвени съобщения - обикновено, защитаващи честта на бранда, каузата или имиджа. По-интелигентните човешки "ботове" импровизират по зададената тема и трудно могат да бъдат различени от обикновен участник в дискусията.

И човешките, и социалните ботове имат по много профили и акаунти.

PR стратегът Сергей Дидковски дава няколко прости правила, които могат да ви помогнат да различите истинската новина от измислената, както и да не изпадате в положението на идиот, водейки разпален спор на политическа тема не с реален събеседник, а с проста програма. Eто и правилата:

• При съобщаването на достоверната новина, задължително се цитира източника на информация. Най-добре с линк към съответното издание.
  
• Сайтът или страницата в социалната мрежа, публикували новината, трябва да имат своя история.
  
• Ако за първи път чувате или виждате новия източник с доста странно, понякога нечетимо име – информацията, която четете, едва ли е достоверна.
  
• Ботът е регистриран със странни имена и фамилии като например: Регионален Бандерлог.
  
• Активността на профила му е изключително слаба – липсват комуникации с други хора, които да потвърдят реалността на човека.
• Прекалена, дори досадна упоритост в разпространяването на дадена информация. Например спам под формата на еднотипни думи или линк към дадена статия, които се постват, независимо каква е темата на дискусията.
• Ботовете никога не отговарят на лични съобщения и коментари.

Дидковски описва и механизма на информационното облъчване. Първо се определя "общия враг" и противопоставящата му се социална група (хора, чието поведение може да се моделира). След което се създава набор от разбираеми за съответната социална група послания. Всяко съобщение трябва да е бинарно: "ние сме добрите, а той (врагът) – лош". Словесната заготовка е базирана върху тезата, че врагът и групата нямат общ език,  че те са в конфликт и не се разбират. Групата изолира врага.

Посланието обикновено е ориентирано към емоционалните възприятия, без грам рационално зърно в него.

Понякога се плаща и на т.нар. инфлуенсъри - лидери на общественото мнение, които стават първоизточници на информацията. Те трябва да са представители на целевата социална група. С помощта на ботовете информацията се разпространява навсякъде, където има представители на избраната социална група.

След първоначалното „избухване на новината", ботовете поддържат градуса на интерес и генерират слухове. PR експертът дава примери за този процес в украинския сегмент на интернет по време на стълкновенията между управляващата власт и народа миналия месец.

Разпространяването на слуха означава, че при процеса на предаването му „от уста на уста" лъжливата информация в него се доукрасява от всеки разказващ, който добавя нови детайли към нея. Така самите участници в групата вземат активно участие в дезинформацията. А на малко по-късен етап облъчената вече социална група е готова да приеме всяка пусната информация против врага за истина.

С тази информация PR стратегът Дидковски разкрива един от тайните на своята сфера, използвана за съвременна манипулация на общественото мнение.