Фестивалът на приключенията, предизвикателствата и спорта Дни на предизвикателствата се открива на 29 ноември 2017 г. Той е част от програмата на „София - европейска столица на спорта 2018" и е своеобразна годишна среща на водещите лица от българската приключенска авансцена. Тринадесетото издание се открива с презентация на създателя на фестивала Любомир Попйорданов, който неотдавна се завърна от 24-дневно пътешествие в Перу. Това бе идеален момент той да разкаже повече за „дните", за пътуването до Перу и пътуването като начин на живот.
- Г-н Попйорданов, създадохте Дни на предизвикателствата преди 13 години. Обогати ли се мисията на фестивала оттогава и какво гласи тя към 2017 г.?
- Мисията на фестивала продължава да е срещата, споделянето, създаването на синергия между различни групи от практикуващи приключенски спортове и любители на пътешествия с главно „П". Споделянето на този начин на живот, взаимното надъхване, че и най-лудият проект е възможен. Днес сме по-информирани, съществуват съвременни форми за намиране на финансиране, изкушението да прескачаш от една дисциплина в друга е голямо. Във време на тотална зависимост от визуалното е предизвикателство да се споделяш на живо с други 500-600 души като теб без предварителен сценарий.
- Какво е „Дни на предизвикателствата"– фестивал предимно за пътешественици или за спортисти? А как бихте описал себе си?
- „Дните" са всичко това и много повече. Все пак, опитваме се да създадем програма, която да отвежда към изначалното и то не е спорт, а осъзната потребност за нови хоризонти, за излизане от зоната на комфорта, за случване на мечти. Да, спортните постижения също имат място и са част от дните – тук се връчват годишните отличия и при катерачите, и при скиорите, и при планинското бягане и колоездене. За нас е важно да припомним, че тръгваме първо от природата във и около нас. Това е било водещо и в моето лично развитие на планинар, алпинист и предприемач. Животът е едно пътешествие и всеки го организира по различен начин. Стремя се да създам условия за успеха на хората, с които работя и които харесвам, и не непременно за да ми отвърнат, а защото това е моята природа, така и чувствам моята мисия. Пътувам без спортна злоба - това не значи, че не бих искал да съм по-добър катерач или по-спортен тип! Но се радвам на всички млади хора и атлети, на които помагаме. Простотията на чиновниците ни държи в кондиция, продължаваме да отстояваме нашите разбирания за България като туристическа дестинация. Това са моите състезания.
- Кои са акцентите в програмата на „Дни на предизвикателствата"?
- През 2017-а посрещаме легендата в екстремните ски Глен Плейк, но ще имаме и прекрасната възможност да се срещнем на едно място, за по-малко от 12 часа, с почти всички българи, които правят нещо значително в областта на екстремните спортове. Вдъхновяващо е да видиш на една сцена чист човек и увлекателен събеседник като Боян Петров или изпълнения с енергия и плам български катерачен талант Петър Иванов. В програмата са заложени цели 8 филмови премиери. Темата за сигурността преминава през различни презентации и работилници през всичките дни. Ще бъде представена и мемоарната книга на Людмил Янков „Върхове и хора".
- Разкажете повече за приключенския туризъм и с какво е различен от обикновения. Какви са предимствата му?
- През 1990 г. основахме „Одисея-ин" - нашия основен бизнес, с фокус върху приключенския туризъм. Днес това е световен тренд и все по-голяма част от мастодонтите в туризма също се опитват и предлагат в своето портфолио нещо, което да попада в тази категория. Световната асоциация го разглежда като туризъм на бъдещето, но всъщност става дума за туризъм, който се връща към корените си, към автентичното изживяване. Това е пакет от активности сред чиста и неурбанизирана природа, който способства по един уважителен начин срещата с други култури. Над 66% от приходите в приключенския туризъм според статистиката на АТТА www.adventuretravel.biz остават в дестинацията, при доставчиците на услуги, докато при класическия туризъм остават едва 15-16%! Той развива капацитета на местните общности в планините, селата, защитените местности и труднодостъпните места, помага за отговорната интерпретация на ресурсите на един познат регион, като се създават устойчиви работни места за местните хора, работи за местната идентичност.
- Разкажете за пътуването до Перу и как избрахте местата, които посетихте през тези 24 дни?
- Не съм събирач на печати в паспорта. Има дестинации, в които се връщам и които винаги ще ме зареждат – Индия, пустините, най-високите планини. За последните 7 години Латинска Америка като че ли държи първенството, някак си така се получава. Когато изречем Перу, в мислите дори на деца от началното училище изниква силуетът на забравения град Мачу Пикчу. Великият Инка е избрал едно наистина специално място, за да общува със своите богове, да черпи от най-високите сфери и Космоса извор за своята божествена власт. Срещите на Малкия принц с лисицата, овцата или розата ни дават отговора как трябва да пътуваме. За да разберем едно място, трябва да му се отдадем; за да го изживеем, имаме нужда от време. Дали ще е езерото Титикака или столицата на инките Куско и паметниците на дохристиянските култури, дали ще са рисунките в Наска, върховете на Андите или джунглата на Амазонка...
Аз лично търся в Латинска Америка културата на старите цивилизации, живата местна традиция и пъстри празници, но и съвременните графити също са култура. Открих за себе си кухнята на Перу. Това е една от страните с най-богато биоразнообразие в света; само при картофите има над 300 вида! Можеш да се нахраниш и за 2 лева на пазара в Куско, и за 100 лева в хубав ресторант, а имат и готвачи, признати от „Мишлен". Представете си – най-луксозните хотели в Куско имат за фундамент и стени, стените на храмовете и дворците на инките. Това е друг свят!
- Разкажете повече за презентацията „Латинска Америка, Земята и Хората", която ще представите на Дните на предизвикателствата?
- В рамките на тази съвсем кратка презентация ще представя снимки от най-впечатляващите ми срещи с хората в Чиапас (Мексико), Еквадор, Чили, Боливия, Перу и Аржентина. Търся споделяне през срещата очи в очи с хората там, днес. В Чили например практически не са останали местни хора; колонизацията е довела тук всякакви търсачи на злато и богатства – швейцарци, германци, испанци. В Перу преобладават хората от групата на народа кечуа, които лесно разпознаваме в антропоморфните изображения върху глинени съдове или керамиката от дохристиянските цивилизации.
- Разкажете някое от най-запомнящите се изживявания на този далечен континент?
- Едно от най-интересните ми изживявания в Латинска Америка беше в едно рибарско селище на брега на Тихия океан в Еквадор. Рано сутрин лодките се прибират, натежали от сутрешния улов, рибарите са седнали за по една супа, всички са някак си успокоени, отново са били себе си. И ти си сред тях и споделяш тяхната маса.
Винаги ще си спомням за джунглата на Амазонка, феерията от цветове, пищната растителност, страховитите влечуги, птиците, среднощния хор. Когато джунглата говори, а ти си се сврял в спалния чувал на втория етаж на лоджията. Или плуването в тъмните води на великата река и срещата със сладководни делфини.
- В днешно време много хора пътуват. Като опитен пътешественик какво бихте посъветвали заминаващите на приключенски и културен туризъм в Южна Америка?
- Като начало, да си вземем една дълга отпуска и да не бързаме. Да направим добър компромис и се опитаме да видим това, което най-много ни интересува, без за препускаме из континента – та Чили се е разпростряло на над 4000 км по Тихоокеанското крайбрежие!
В Латинска Америка има дървета на възраст над 3500 години и прекрасни музейни сбирки, трекинги, които можем да направим и сами, без никаква асистенция, вулкани в постоянна активност. Но за да разберем този континент, трябва да говорим испански и да се подготвим. Ориентацията какво да правим не трябва да започне в седмицата преди пътуването, защото сме намерили евтини билети, а половин година по-рано. Нека пътуваме интелигентно!
- Кои са вашите топ шест дестинации в Латинска Америка и защо?
- Куско и Мачу Пикчу в комплект в Перу заради цивилизацията на инките;
- Джунглата на Амазонка в Еквадор или Перу;
- Патагония – независимо дали ще изберем Чили, или Аржентина;
- Салар де Уюни – най-голямото солено езеро в света;
- Остров Галапагос – не съм бил, но е в моите планове, запазени са екосистеми, такива, каквито ги е видял Дарвин!
- Вулканите по границата между Чили и Боливия, това са едни от най-достъпните шестхилядници с изумителни езера в подножието. Има действащи вулкани и в Еквадор.
Билети: предварително: онлайн от Ticketlogic и на място от магазини „Стената" тридневни билети на цена 25.
В деня на събитието: тридневни на цена 25 лв. и еднодневни по 10 лв.