„Мартър” Лутер Кинг: „Нека не се въргаляме в долината на отчаянието”

 „Имам една мечта“  (на английски: I Have a Dream) е 17-минутна реч на Мартин Лутър Кинг, произнесена на 28 август 1963 г., в която той призовава към световен мир и зачитане на правата на хората от всички раси, религии и държави. Кинг я произнася на стълбите на Линкълн Мемориал във Вашингтон пред 200 хиляди граждани. В днешните времена на войнстваща нетолерантност е добре да си припомним извадки от нея.

Мартин (Мартър - от англ. „мъченик”) Лутър Кинг е убит на 4 април, 1968 г.

…Преди сто години, един велик американец, под чиято сянка ние символично стоим днес, подписа Прокламацията за освобождение (Ейбрахам Линкълн). Този важен указ се явява като ярък лъч на надежда за милионите негри роби, които бяха обгорени в пламъците на унищожителна несправедливост. Той дойде като радостта при разсъмване след дългата нощ на пленничеството им.

Но сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите е все още осакатен от веригите на расовото разделение и оковите на дискриминацията. Сто години по-късно негрите продължават да живеят на самотен остров на бедност насред огромен океан на материално благополучие. Сто години по-късно негрите все още мизерстват в ъглите на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна.

...

Очевидно е днес, че Америка не е изпълнила обещанието за изплащане на тази полица, що се отнася до нейните чернокожи граждани. Вместо да почете този свещен дълг, Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата „без покритие“.

Но ние отказваме да повярваме, че банката на справедливост е фалирала. Отказваме да повярваме, че няма достатъчно средства в големите хазни на възможностите в тази страна. И така ние сме дошли да осребрим този чек - чек, който ще ни даде богатствата на свободата и сигурността на справедливостта.

Сега е времето обещанията на демокрацията да станат реалност. Сега е времето да излезем от тъмнината и расовото разделение и да стъпим на светлия път на справедливостта за всички раси. Сега е времето да измъкнем нашата нация от плаващите пясъци на расовата несправедливост и да я поставим на твърдата канара на братството. Сега е времето да превърнем справедливостта в реалност за всички Божии чеда.

Би било фатално за нацията да пренебрегваме спешността на настоящото положение. Това горещо лято на справедливо недоволство на негрите няма да отмине, докато не дойде съживяващата есен на свобода и равенство. 1963-та не е краят, а началото. Тези от вас, които се надяват, че негрите просто имат нуждата да изпуснат парата и ще бъдат доволни, се лъжат. Негрите ще преживеят едно бурно пробуждане, ако нацията продължава да прави това, което й пречи. Няма да има нито мир, нито спокойствие в Америка, докато не бъдат признати гражданските им права. Вихрите на негодуванието ще продължават да разтърсват основите на нашата нация, докато светлият ден на справедливостта не изплува.

Но има още нещо, което трябва да кажа на моите хора, които стоят на горещия праг, водещ към палата на справедливостта: в процеса на спечелване на нашето истинско място, ние не трябва да извършваме незаконни деяния. 

...

Удивителният борбен дух, който е погълнал негърската общност, не трябва да ни води към недоверие на всички бели. Понеже много от нашите бели братя - за това свидетелствам тяхното присъствие днес тук - са осъзнали, че тяхната съдба е свързана с нашата съдба. Те са осъзнали, че тяхната свобода е неразривно свързана с нашата съдба. Ние не можем да продължаваме да вървим сами. И докато вървим, ние трябва да си обещаем, че винаги ще маршируваме напред. Не можем да се върнем назад.

…
Нека не се въргаляме в долината на отчаянието. Казвам ви днес, приятели мои, въпреки трудностите днес и утре, аз все още имам една мечта. Това е една мечта, дълбоко вкоренена в американската мечта.

Мечтая един ден тази нация да се издигне и да живее според истинското значение на своето верую: „Ние приемаме тази истина за даденост: всички хора са създадени равни“.

Мечтата ми е един ден на червените хълмове на Джорджия, синовете на бившите роби и синовете на бившите робовладелци да могат да седят заедно на масата на братството.

…

Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат преценявани според цвета на кожата им, а според техния характер.

Имам една мечта днес!

…

Имам една мечта, че един ден „всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се снишат, кривите места ще станат прави и неравните места - поле. И славата Господна ще се яви и целият човешки род ведно ще я види.“ (Исая 40:4,5, Библията)

…

И това ще бъде денят, в който всички Божии чеда ще могат да пеят, придавайки ново значение на песента: Моя страна, мила земя на свобода, за тебе пея аз, земя в която умряха бащите ми, земя на пилигримската гордост, от всеки планински склон нека свободата да звъни. И ако Америка ще бъде велика нация, това трябва да стане реалност.

…

От всеки планински хълм нека свободата да звъни. И когато това се случи, когато позволим на свободата да звъни, когато и позволим да звъни във всяко село и махала, всеки щат и всеки град, ние можем да ускорим идването на този ден, когато всички Божии чеда, чернокожи и бели, юдеи и езичници, протестанти и католици, ще могат да си подават ръце и да запеят думите на стария негърски спиричуъл: „Най-сетне свободни! Най-сетне свободни! Слава на Всемогъщия Бог, най-сетне ние сме свободни!“