България е на няколко последни места по преживяемост на болните от рак

През 2021 г. ракът е втората водеща причина за смърт в Европейския съюз. От тежката болест са починали 1,1 милиона души. Това представлява 21,6 процента от всички смъртни случаи в блока през тази година, припомня сайтът. Учените продължават да търсят успешни лекарства за рак, като вниманието продължава да е върху подобряването на ранната диагностика. 

Данните включват 24 държави от ЕС, с изключение на Гърция, Унгария и Люксембург, и пет други европейски държави: Обединеното кралство, Швейцария, Норвегия, Исландия и Турция. Статистиката обхваща общо 29 държави.

Според данни на ОИСР и Евростат от 2019 г. ракът на белите дробове представлява 24% от смъртните случаи, свързани с рака, сред мъжете и 15% сред жените. Колоректалният рак е отнел живота на 12% от болните и при двата пола. 

На рака на простатата се падат 10% от смъртните случаи сред мъжете, а на рак на гърдата се дължат 16% от смъртните случаи сред жените. 

Ракът на панкреаса съставлява 6% от свързаните с рака смъртни случаи при мъжете и 8% при жените.

Медията прави изводите си и върху данни от CONCORD-3, публикувани в The Lancet през 2018 г. от професор Клаудия Алемани, професор по епидемиология на рака, и нейния колеги от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина.

Преживяемостта при рак на белия дроб е различно в Европа, като България е в долната граница (7,7 на сто), а Швейцария и Латвия са на върха (20,4 на сто), докато средната стойност за ЕС-24 е 15 на сто.

Други страни със забележими показатели за оцеляване включват Исландия (20,2 процента), Австрия (19,7 процента), Швеция (19,5 процента) и Норвегия (19 процента).

В долния край, преди България (7,7 на сто), с най-ниски резултати за преживяемост се наблюдават в Литва (9,9 на сто), Хърватия (10 на сто), Чехия (10,6 на сто) и Румъния (11,1 на сто).

Сред петте най-големи икономики в Европа Германия води с процент на оцеляване от 18,3%, следвана от Франция (17,3%) и Италия (15,9%). И Испания (13,5 на сто), и Обединеното кралство (13,3 на сто) обаче са под средното за ЕС.

Въпреки че скандинавските страни като цяло се класират добре, Финландия се очертава като изключение с оцеляване на онкоболните от 13 процента.

Преживяемостта при рак на дебелото черво варира от 51,1% в Хърватия до 72,1% в Кипър, като средната стойност за ЕС-24 е 60%.

Преживяемостта достигна 65% или повече в нови шест страни, включително четири скандинавски нации: Исландия (68,2%), Белгия (67,9%), Швейцария (67,3%), Норвегия (66,7%), както и Швеция и Финландия - 64,9%.

В долния край на спектъра са Словакия (51,8%), Румъния (52,2%), България (52,4%) и Полша (52,9%). Последна в този списък е Хърватия.

Сред петте най-големи европейски икономики Германия отчита най-високо оцеляване - 64,8%, а Обединеното кралство - 60%.

Преживяемостта при рак на простатата е по-висока в сравнение с много други видове рак.

Средната стойност за ЕС-24 е 87%, като дванадесет страни постигат нива на оцеляване над 90%. Кипър отчита най-високото оцеляване от 99,2%, следван от Литва (94,3%) и Белгия (93,8%).

Най-ниска преживяемост се наблюдава в България - 68,3%, докато в Полша, Румъния и Словакия са регистрирани стойности под 80%.

Преживяемостта при рак на гърдата също е относително висока, като средната стойност за ЕС-24 е 82%. Кипър оглавява класацията с оцеляване от 92,8%, следван плътно от четири скандинавски страни, с изключение на Дания.

Сред петте най-големи европейски икономики разликата в оцеляването е минимална, варираща от 85,2% в Испания до 86,7% във Франция 

Литва и Румъния отбелязват понижение на процентите като по този показател са паднали под 75 на сто.

Преживяемостта при рак на панкреаса и черния дроб в ЕС остава много ниска в сравнение с много други видове рак. При рак на панкреаса преживяемостта варира от 5,5% в Малта до 13,7% в Латвия, като средната стойност за ЕС-24 е приблизително 9%. В Обединеното кралство този показател е 6,8%.

Преживяемостта при рак на черния дроб варира от 4,2% в Естония до 20,7% в Белгия, с приблизителна средна стойност за ЕС-24 от 12 процента.

За пореден път от страните със силни икономики Обединеното кралство отчита най-ниската преживяемост при този вид рак - 13%, докато Италия е на второ място с 20,3%.

Преживяемостта при рак на стомаха е по-добра, отколкото при рак на панкреаса и черния дроб, но остава сравнително ниска - оцеляват малко над един на всеки четирима с тази диагноза (27%) в ЕС-24.

Преживяемостта варира от 16 на сто в България до 37,5 на сто в Белгия. Кипър, Австрия и Германия също съобщават за преживели над един на всеки трима.

Обратно, оцеляването е 20% или по-малко в Дания и Хърватия. Обединеното кралство се класира на пето най-ниско място с оценка за оцеляване от 20,7%.

Прогнозата за преживяемост при рак на яйчниците в ЕС-24 е средно 39,2%.

Швеция регистрира най-високия показател в този сектор с 46,5% преживяемост, следвана плътно от Кипър, Латвия и Норвегия, където оценките надхвърлят 45 процента.

От другата страна, Малта и Ирландия съобщават за най-ниски нива на оцеляване, с цифри под една трета. Сред първите пет икономики Обединеното кралство има най-ниска оценка от 36,2 на сто.

Преживяемостта при рак на меланома варира значително, варираща от 60,7% в Турция до 93,6% в Швейцария, като средната стойност за ЕС-24 е 83%.

Германия, Австрия и Холандия, всички скандинавски страни съобщават за по-високи нива на оцеляване, надхвърлящи 87%.

В долния край България и Полша следват Турция с оценки на оцеляването под 70%.

Преживяемостта при лимфом, вид рак на кръвта, е средно 61% в ЕС-24. Румъния и България отчитат най-ниски показатели за оцеляване, под 45%, докато Швейцария, Латвия и Исландия регистрират най-високи, надхвърлящи 71%.

„Те са много различни болести“, каза Коулман, професор по епидемиология, в интервю за Euronews Health. „В зависимост от това къде се появява ракът, кой орган е в близост, те са повече или по-малко смъртоносни в зависимост от вида на клетката, генетичния състав и органите, които са наблизо“, добави той. 

Но разбира се има и други фактори - географски, икономически, система на здравеопазване, напредък в лечението, както и етапа, на който се диагностицира ракът, обясни Колман. „Ако ракът е много ранен и локализиран, логично е, че преживяемостта ще бъде по-добра с дадено лечение, отколкото ако болестта е много напреднала и широко разпространила се, когато се диагностицира“, обяснява професорът.

За разликите в оценките за оцеляване между страните Коулман подчертава дебело две ключови обяснения. Първо, те се отнасят до разликите в етапа на диагностициране, които оказват огромно влияние върху вероятността за оцеляване. Второ, наличието и достъпът до различни лечения, които са повече или по-малко успешни, също е различно в различните страни.

„Например лъчетерапията, която се използва или е значима като възможно успешно лечение за почти половината от всички ракови заболявания, е много по-широко достъпна в по-богатите страни от Западна и Северна Европа, отколкото в по-малко напредналите страни в Източна и в някои случаи Южна Европа“, каза той. Според него има значение и начинът, по който е организирана здравната система, включително времето на изчакване.