изображение: iStock
Чували сте забавния „факт“, че телата ни се обновявали на всеки седем години. Звучи пленително. Проблемът е, че това не е вярно.
Тази „теория“ е толкова разпространена и толкова често повтаряна, че трудно може да се проследи откъде е тръгнала тази градска легенда. През 2005 г. е публикувана статия, в която се използва нов (за времето си) метод за определяне възрастта на човешките клетки. Един от авторите на документа твърди, че като се вземат предвид всички човешки клетки, средната продължителност на клетъчния живот може да бъде от около 7 до 10 години.
Ако човешкото тяло беше просто структура от материя, съставена от единичен тип клетки, тогава може би би могло да има поне малко истина в популярното погрешно схващане. В този случай може да се допусне с огромно приближение, че на всеки седем години ще се пръкват спящите досега резервни клетки, а настоящите ще умрат по едно и също време, като по часовник.
В действителността обаче нашите тела са съставени от сложен набор от видове клетки с различни нужди и дейности, подредени в органи с различни нужди и дейности. Това означава, че някои клетки в човешкото тяло се регенерират много по-бързо от други – и средната цифра не предоставя тази подробност.
Клетките, които изграждат най-горния слой на нашата стомашна лигавица, са повърхностните мукозни или фовеоларни клетки. Тяхната цел е да произвеждат слуз, която предпазва вътрешността на стомаха от корозивната киселина, която той произвежда. Те са на фронтовата линия с цел да ни защитават. Това е важна мисия и те трябва да са във върховна форма. Така че е съвсем логично животът им да е 10 дни.
Всъщност стомашно-чревните епителни клетки (тези, които покриват целия храносмилателен тракт, а не само стомаха) съставляват около 12 процента от клетъчния оборот в човешкото тяло. Това не е малко, като се има предвид, че цялото тяло подменя 330 милиарда клетки дневно.
Най-голямата работа обаче се върши от едни други работяги – червените кръвни клетки. Те имат средна продължителност на живота около 120 дни. Съставляват 65 процента от общия дневен оборот. А всички видове кръвни клетки – близо 90 процента.
И стигаме до клетките, които никога не се подменят и ги носим със себе си цял живот – тези на централната нервна система. Ето защо нараняванията на мозъка и гръбначния мозък се считат за толкова сериозни – участващите неврони обикновено не се регенерират спонтанно. Без повреди обаче те ще издържат толкова дълго, колкото и тялото, в което се намират – и някои учени смятат, че дори могат да продължат да живеят и след това, ако бъдат трансплантирани.
