Последните слова на Учителя Петър Дънов (част III)

В книгата „Изворът на доброто“ са поместени последните слова, разговори, лекции и беседи на Учителя Петър Дънов и неговите ученици. Голяма част от тях са се състояли в близкото до София село Мърчаево в къщата на ученика Темелко Гьорев и околните поля и върхове. Учениците на Дънов си спомнят, че той излизал сред природата всеки ден, независимо какво било времето навън.
Докато долу в града отеквали гърмежите от бомбардировките по време на Втората световна война, горе в планините, където Учителя разговарял с последователите си, царяла атмосфера на пълно спокойствие, мир и хармония. Съзнанието на учениците се променяло след всяка беседа с Дънов и те можели да почувстват вътрешно спокойствие и вяра, че въпреки бомбите, скоро всичко ще се нареди и в света ще настъпи един нов по-добър ред.

Днес споделяме с вас третата част с мъдри мисли на Учителя, които проехтяват от последните му слова, преди да си замине от този свят.

1. В живота има закон на разнообразието: всеки може да прилага Любовта, както я разбира, и никога няма да направи погрешка. Не е нужно да учим човека как да обича.
2. Трябва да познаваме човека вън от неговата професия или форма като майка, баща, лекар и пр. трябва да познаваме човека каро душа.
3. Човек расте и остарява. Възгледите му се изменят, обаче стремежът му остава неизменен. Стремежът му не остарява. Той е траен и служи като верен двигател на човешката душа, тласка я да върви нагоре и напред, този стремеж се нарича Любов. Тя е вечното начало в човека, което твори, създава. Любовта е най-великата сила.
4. Любовта е сила, на която нищо не може да се противопостави.
5. Божественото изключва ревността, съмнението, подозрението, грубостта и насилието. Любовта, в която има ревност, не е никаква любов.
6. Когато ти любиш, цялото човечество печели. Когато мразиш, цялото човечество губи.
7.  Човек трябва да знае, че никога няма да се освободи от училището. Ако свърши едно училище, ще постъпи в друго. Човек може да се освободи от гимназия и университет, но има друг университет, който няма начало и край. Животът на Земята приготвя човека за един друг, по-велик живот. Той е лаборатория, в която се правят различни опити.
8. Като поправяте една погрешка, волята ви се усилва. Човек, който не може да оправи погрешката си, има слаба воля.
9. Да превръщате отрицателните състояния в положителни – това значи да бъдете истински учен човек.
10. Иска ли да реализира желанията си, човек трябва да концентрира мисълта си. Разрешаването на всичките задачи на живота иска голяма концентрация на мисълта.
11. Ако искате да влезете във връзка със съществата от невидимия свят, трябва да събудите духовните си сетива. В тялото, в мозъка се крият сили, които трябва да се разработят. Достатъчно е да употребявате един час на ден за размишление върху великите духовни въпроси, за да прогледнете. Достатъчно е човек да дойде в състояние на спокойствие, да се абстрахира от физическия свят, за да види духовния.
12. В бъдеще хората ще виждат мислите. Тогава душата и духът ще бъдат видими. Днес те са невидими, но в бъдеще умът, сърцето, душата и духът ще бъдат видими.
13. Проучвайте Любовта като вътрешна сила. Всички трябва да се стремите да я изучавате.
14. Не външните условия създават трудности в живота на хората, а вътрешните. Бог е създал тия светове, където хората имат всички условия да живеят. Всичко, каквото искат те, е предвидено. Значи има най-благоприятни външни условия, а вътрешните условия липсват, т.е. липсва новото съзнание. В духовния свят се крият причините за нещата. Умът и сърцето ви трябва да преминат от едно състояние в друго.
15. Между всички същества има вътрешна връзка. Вие трябва да имате вътрешно отношение към всички живи същества.
16. Във всяко същество, растение, животно или човек ще намерите една добра черта, заради която може да го обичате.
17. Обичаш един човек, Бог иска и другите да обичаш като тази душа. Тази твоя любов към едного е образец, за да ти покаже Бог как трябва да обичаш и другите.
18. Любовта образува най-устойчивите съединения. Няма сила, която може да раздели онези два елемента, които тя е свързала.
19. Ние считаме това, което виждаме, за реалност. Това е вярно, но и това, което не виждаме, и то е реалност. Онзи свят и този свят са един свят.
20. Някои ме питат какво означава тази Любов, за която говоря – безграничната Любов, непроявената още Любов. В нея е Бог. Чрез нея той се проявява. Животът има смисъл в безграничното и непроявеното. Божествената Любов е безграничен свят.
21. Вярвайте в Божественото в себе си! Единственото реално нещо в човека е Божественото. То е вечно и неизменно. 
22. Човек трябва да се добере до законите, писани вътре в неговата душа. Това е задачата на неговия живот.
23. Не е позволено да градиш щастието си върху нещастието на другите.
24. Под думата ангели разбираме такива същества, чието съзнание е тъй пробудено, че светят като Слънцето. Ако посетите ангелите, ще видите, че при тях съществува такъв ред, какъвто не съществува на Земята. Хората имат такова понятие за ангелите, каквото мравките могат да имат за хората. Като питаш мравките къде е човекът, те ще ти кажат, че хората са в онзи свят. Мравките не знаят човешкия свят. Мравката, която пъпли по човека, не мисли, че това е някое живо същество. Както мравките не ни виждат, така има невидими същества, които виждат нас, но ние не ги виждаме.
25. Когато минавате през изпитание, молете се, докато дойдат светлите същества да ви помогнат.
26. Бог не създаде господари и слуги, но човеци, които да живеят братски. Господари и слуги – това са човешки измислици. Всички хора са братя и сестри с чисти свободни отношения.
27. Ако някой направи добро и каже: “Аз го направих, защото съм добър“, той е на грешен път. Той трябва да каже в себе си: „Бог направи доброто чрез мене“. Човек трябва да бъде добър не заради хората, но за Бога, без никакво користолюбие, без да очаква нещо за себе си. Човек е добър, понеже Бог, който живее в него, е добър.
28. Нищо не можеш да пренесеш от този свят в онзи, освен направеното добро. Доброто, което човек е направил, ще се върне на него. Помнете: като помагате на другите, помагате на себе си.
29. Човек не може да реализира всички свои желания в едно прераждане. Затова много пъти ще идва на Земята, докато ги реализира и добие съвършенство. Някой човек идва на Земята, за да изкупи своите прегрешения. Друг – за да се усъвършенства. Друг идва, за да помага на другите. За тези три неща човек идва на Земята.