Всеки от нас носи своите неоткрити острови в себе си. Носим незнайни кътчета...понякога обитавани от чудовища. Носим в себе си и незнайните герои, отсичащи главите на чудовищата. И не превръща ли това героите също в чудовища?
Oстровите, на които бях, са били известни още в античността. Според митологията на Древната Гърция, Персей трябвало да преброди всички земи и да стигне до самия край на света, където на тайнствен остров да обезглави Горгоната Медуза. И в представите нa древната Елада именно островите Зелени нос са били последният къс земя, на самия ръб, където светът свършва и носели името ГОРГОНСКИ острови.
Горгоните
В началото те били 3 прекрасни девойки - Стено, Евриала и Медуза (тя била най-красивата от тях): но Атина завидяла на хубостта им, превърнала ги в ужасяващи чудовища и запокитила на тези полупустинни острови.
И наистина - някак можех да повярвам във всичко това бродейки по безлюдните плажове, дълги по 16 километра и широки по 4 километра. Истински сюрреалистични пустини, в който океанът разбива огромните си вълни.
И някак наистина бях на края на един свят! И някак наистина попитах себе си, дали съм там, за да обезглавя някое обитаващо самия мен чудовище.
И се питах, дали осъзнаваме, как всяко чудовище някога е било нещо красиво и пълно с мечти същество, предизвикало нечия завист и прокудено в самота.
И си отговаряx, че истински страшните чудовища срещаме в пълни с хора стаи, а те се усмихват мило, приемат почести, с премерен жест посочват някого като "чудовище" и срамежливо поискват обезглавяването му.
A там, на митичния остров на Горгоната Медуза - ако можех, само ако някак можeх - щях да й върна нейната глава обратно ...
*(Медуза на гръцки език)
