COVID-1912 януари 2022

Защо хората доброволно жертват свободата си?

Част първа

Матиас Десмет, професор по клинична психология в университета в Гент в Белгия, разказва в своите доклади и изказвания в интернет за четирите условия, при които населението доброволно жертва свободата си. Неговите виждания се припокриват както с анализатора на тълпата от 19 век - Густав Льобон, така и с тези на д-р Джоузеф Меркола - известен поддръжник на алтернативната медицина в нашето съвремие, чиито изяви през последните две години се цензурират от социалните платформи. Десмет, който има магистърска степен по статистика, открива особени аномалии в статистическите анализи, направени по време на пандемията от COVID. Въз основа на своите наблюдения, той твърди, че нашето глобално общество започва да навлиза в състояние на „формиране на маси“ - вид „колективна хипноза“, необходима за възхода на тоталитарен режим.

Четирите условия, необходими за масова психоза (известна още като „формиране на маса“)

Социална изолация: Най-важното условие е липсата на обществена обвързаност - социална изолация в масов мащаб, което направиха локдауните. Казаха ни, че всеки контакт с други хора, включително с членове на нашето семейство, може да означава смъртна присъда. Някои хора не са се срещали с нито един човек, оставайки затворени в домовете си повече от година поради страх от зараза. Но социалната изолация си беше широко разпространен проблем много преди пандемията.

Усещане за безсмисленост: Второто условие е мнозинството от хората да възприемат живота като безсмислен и безцелен. Десмет цитира изследвания, според които половината от възрастните смятат, че работата им е безсмислена и не представлява стойност нито за тях, нито за другите.

Свободно плаваща тревожност: В статията си „Защо хората доброволно жертват свободата си?" низвергнатият д-р Джоузеф Меркола пише: „Третото условие е широко разпространена свободно плаваща тревожност и свободно плаващо недоволство. За свободно плаващата тревожност няма очевидна или ясна причина. Ако сте в джунглата и сте преследвани от лъв, страхът и безпокойството ви имат естествена, лесна за идентифициране причина - лъвът. Въпреки това, когато сте социално разединени и чувствате, че животът ви няма смисъл, може да се появи свободно плаваща тревожност, която не е свързана с психическо или физическо наличие на конкретна заплаха. Съдейки по популярността на антидепресантите и другите психиатрични лекарства, условие номер три също е изпълнено много преди пандемията.”

Свободно плаваща фрустрация: „Четвъртото условие е свободно плаваща фрустрация и агресия, които естествено следват предишните три. Тук отново разочарованието и агресията нямат видима причина.”

„Когато тези четири условия са изпълнени от достатъчно голяма част от обществото, хората вече са узрели за масовата хипноза. Всичко, което е необходимо сега, е история, в която се идентифицира източникът или причината за безпокойството, като същевременно се предоставя стратегия за справяне и неутрализиране на тази причина.
Като приемат да участват в каквато и да е подобна стратегия, хората със свободно плаваща тревожност най-накрая се чувстват снабдени с нужните ресурси да контролират тревожността си и да избягват паниката. Чувстват се като че ли отново са начело. Интересното е, че когато това се случи, те изведнъж се усещат отново свързани с другите, защото всички са идентифицирали един и същ враг. И така, те са обединени в героична борба срещу менталното представяне на тяхната тревожност. Тази новооткрита солидарност дава на живота им нов смисъл и цел", пише още Меркола.

Такава обединеност, макар и да се основава на фалшива предпоставка, действа за засилване на психологическата връзка с реалността. Това обяснява защо толкова много хора са се съгласили с една явно нелогична история и защо са готови да участват в предписаната стратегия — „дори и да е напълно абсурдно“, казва Десмет. „Причината, поради която се впускат в тази история, е, защото тя води до тази нова социална връзка“, обяснява той. Науката, логиката и коректността нямат нищо общо с това.

Проф. Десмет: „Чрез процеса на „формиране на маса" те преминават от много болезненото състояние на социална изолация към противоположното състояние на максимална свързаност, което съществува в тълпата. Това само по себе си води до един вид психическо опиянение, което е истинската причина хората да се придържат към разказаната им история. Ето защо те са готови да се съгласят с тази история, дори когато им се казва, че фактите в нея са напълно погрешни, дори ако губят всичко, което е важно за тях в личен план."

Тези загуби могат да включват тяхното психическо и физическо здраве, техните домове, средствата за препитание и материалното им благополучие. Нищо от това няма значение, когато сте под хипнотичната магия на „формиране на маса". И това, казва Десмет, е един от най-проблемните аспекти на този психологически феномен. Масите от хора стават саморазрушителни чрез късогледия си фокус."

Психология на тълпите

Густав Льобон, написал книгата „Психология на тълпите" през далечната 1895 г., с която прави дълбоко потапяне в характеристиките на човешките тълпи, обяснява как, когато са събрани в групи, хората са склонни да се отказват от съзнателното обмисляне в полза на несъзнателното действие на тълпата. Той предупреждава, че ако обществото не обърне внимание и не отблъсне социалната изолация и антирелигиозната идея, че животът няма цел, ще се окажем в състояние, в което „формирането на маси" ще стане норма. Тези психологически увредени хора ще поемат властта, и това вече се случва, коментира Десмет.

Ключов пример е нацисткият режим. Десмет посочва, че докато обикновено мислим за диктатурите, като за явления, свързани с използването на груба сила и страх, нацисткият режим (и управлението, пред което сме изправени в момента) идва на власт на гърба на този дълбок психологически феномен, известен като „формиране на маси". Хората доброволно и с желание са участвали в нацистките зверства поради психологическото състояние, в което се е намирало обществото - „формиране на маси", а не защото са се се страхували от своя лидер, уточнява Десмет.

Ключовата разлика между диктатурата и тоталитаризма

„Важно е да осъзнаем, че класическите диктатури и тоталитаризмът възникват по различни причини. Като общо правило, при класическа диктатура диктаторът става по-мек и по-малко агресивен, след като дисидентските гласове (неговата опозиция) бъдат заглушени. След като овладее пълната власт, той вече няма нужда да бъде агресивен и може да прибегне до други средства, за да поддържа контрол.

В тоталитарната държава се случва точно обратното. В тоталитарното общество, след като опозицията бъде пренебрегната и й се запуши устата, тогава държавата извършва най-големите и жестоки зверства. Пример за това е схемата на голямата чистка на Сталин през 30-те години на миналия век, която доведе до смъртта на около 80 милиона души за няколко десетилетия. В средата на 30-те години нацисткият режим започва своето безумно прочистване, което пък води до Холокоста. И двете се случиха, след като противопоставянето с надигане на глас беше потушено" - пише Меркола.

Сега сме в друг преломен момент от историята, когато опозицията срещу лудостта на пандемията е заглушена. Ако искаме човечеството да оцелее и да не се поддаде на глобалния тоталитаризъм, трябва да продължим да говорим против него, защото когато спрем, ето тогава ще започнат истинските зверства. С други думи, все още не сме видели нищо. Най-лошото тепърва предстои, ако замълчим, смята докторът по алтернативна медицина.

Ето още един важен момент. Тоталитаристите не спират да вършат зверства, след като опозицията е разгромена. Просто действията им се разширяват и насочват към нови групи. Десмет разказва как Сталин преминава от една изкупителна жертва към друга, дори да няма достатъчно провинили се, и да ги убива. В крайна сметка той унищожава половината от членовете на комунистическата си партия, въпреки че повечето не са направили нищо лошо и дори са били лоялни към политиката му.

„В момента „антиваксърите“ са опозицията, която тоталитарният режим се стреми да унищожи. След като няма повече „антиваксъри“, да кажем теоретично, че всички по света са получили инжекцията, в опозиция, която трябва да бъде премахната, ще се превърне друга група. Така че, ако сте „ваксинирани“ и сте готови с всичките си бустери в момента, и аплодирате за кръстоносния поход срещу онези, които не искат ваксината, знайте, че е само въпрос на време да дойде ваш ред да бъдете жертва на нещо” - заявява Меркола.

„Съдбата на онези, които се поддават на „формирането на маса" и прегръщат тоталитаризма, е особено трагична в известен смисъл поради друг любопитен факт, който се случва. Хората, намиращи се под заклинанието на текущия феномен, често се съгласяват, че заслужават да умрат и доброволно отиват на смърт. Това, казва Десмет, се случи с много от членовете на партията на Сталин, които бяха осъдени на смърт без видима причина. Както отбелязва Маркъс, това е класически ментицид, убиване на ума. Психологическият процес на ментицида толкова разгражда умствените способности, че рационалното мислене вече не е възможно, което ви прави дълбоко лековерни. В това състояние ще се впуснете във всяка история и ще я приемете без критично мислене" - казва Десмет.

Според него „формирането на маса" винаги, рано или късно, създава още и още от условията, които са му позволили да възникне и да се утвърди. Така че в крайна сметка хората, които са под хипнозата на това явление, ще почувстват по-голяма социална изолация от всякога, по-малко смисъл и цел в живота и повече свободно плаваща тревожност и свободно плаваща агресия от преди. Масовото формиране заличава индивидуалността. Групата става много важна, а индивидът - незначителен. Следователно да ви се каже, че вашите родители или деца заслужават или трябва да умрат за подобряване на обществото, става приемливо и приятно, смята Десмет.

„По същество всички се превръщат в еднакво глупави“, казва той. „Няма значение колко умни или интелигентни са били преди. Те губят всякаква способност за критично мислене, губят всички индивидуални характеристики“.

Приложено към днешния ден, това е шокиращо актуално. Помага да се обясни как и защо родителите са готови да подредят децата си за експериментална инжекция, която може да ги деактивира или убие. „Тоталитаризмът е чудовище, което ВИНАГИ поглъща собствените си деца“, казва Десмет.

Следва продължение

Източник