Здраве16 февруари 2024

Тай Чи е по-полезен за сваляне на кръвното от аеробните упражнения

Учени наблюдаваха 349 души в продължение на една година

снимка: iStock

Стойностите на кръвното налягане при практикуващите редовно Тай Чи в продължение на една година, спаднали осезаемо в сравнение с тези, които правели упорито аеробни упражнения. Това сочат данните от мащабно проучване с участието на медицински експерти от няколко институции в Китай, публикувано в списание JAMA Network Open.

Прехипертонията е състояние, водещо до хипертония, друго име за хронично високо кръвно налягане. Предишни изследвания показват, че аеробните упражнения (тези, които ускоряват дишането и сърдечната честота) могат да предотвратят развитието на хипертония при тези с прехипертония. Много други научни трудове са посветени на факта, че същият ефект върху систоличното кръвно налягане оказва и практикуването на Тай Чи. Но досега никой не бе проучвал задълбочено ефекта за дълъг период от време.

349 възрастни доброволци с прехипертония се включили в експериментите. Групата била разделена приблизително наполовина. Една част от хората играли Тай Чи по един час четири пъти седмично в продължение на една година, а другите правели аеробни упражнения със същата честота. Учените мерели кръвното на участниците в началото на проучването, след шест месеца и след 12 месеца.

Резултатите показали, че Тай Чи има по-значително въздействие върху намаляването на кръвното налягане, отколкото аеробните упражнения. Стойностите на първата група се понижили средно с 7,01 mmHg, а на втората – с 4,61 mmHg. Тестовете са правени в офис среда и при ходене на бягаща пътека.

Кръвното на занимаващите се с древното бойно изкуство било по-ниско дори при измерванията по време на сън.

Филосовска основа на Тайдзи цюан (Тай Чи)
Според всички писмени източници, достигнали до нас, терминът Тайдзи цюан за пръв път е употребен от генерал Чън Уантин около 1650 година.
Тайдзи цюан е изграден върху принципите на И Дзин („Книга на промените“) и философията на Лао Дзъ, изложена в „Дао дъ дзин“. Нарича се „вътрешно бойно изкуство“ поради това, че е основано върху китайската традиция, а не върху „външните“, привнесени будистки традиции, върху които почиват външните стилове на Ушу, например шаолинските.
Основен принцип в даоизма е липсата на съпротивление. Във връзка с него, боецът се слива със силата на източника и я връща към него.