История10 януари 2024

Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.

106 години от смъртта на Константин Иречек

Константин Иречек (роден през 1854 г.) си отива от този свят на 63 г. на 10 януари 1918 г. Той остава записан в българската история като сърдечен приятел на нацията и народа ни и като летописец на битието на държавата ни.

Ето какво казва Марин Дринов по повод глава XXV „Старобългарският държавен и културен живот през XII–XV век“ от знаменитата книга на Иречек „История на българите“: „Материалът е събиран зърно по зърно из много и различни списания; какъв труд, какви знания са употребени при съставянето на тая глава, която заема 46 страници. Само нея ако да беше написал г-н Иречек, то и тогава той щеше да внесе голям влог в славянската наука“. Дринов заключава: „Българска история за много време ще бъде изходен пункт, от който ще се запътят всички изследователи на нашия минал живот“. Българският будител нарича откритията на Иречек „драгоценен принос в славянската наука“. И добавя, че „тя ще му бъде толкова благодарна, колкото и нашият народ, който чрез тая книга и сам ще се опознае по-добре...“.

Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“) е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). Този труд е първата цялостна българска научна история. Иречек прави ретроспекция на периода от древността до 1875 г.

След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за София. Бил е главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881 – 1882 г. оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е и директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София.

Неизброими са заслугите на Иречек за организиране на учебното дело в България. Инициатор и създател е на редица културни институти, радетел за опазването на българската старина. Негова е идеята за възобновяване дейността на Българското книжовно дружество в София. Често обикаля страната ни, за да изучава историята, народопсихологията и бита на българите.

Ето някои крилати мисли на Иречек, актуални и до днес, век по-късно, изречени от него или написани в кореспонденция.

Процесът на Българското възраждане се извършил в течение на един човешки живот. Тази бързина на преврата наистина заслужава учудване. Още в началото на сегашния (XIX) век всеки би могъл с право да се усъмни дали ще успеят българите да се изправят на краката си като народ... След 40 години вече навсякъде се появили патриоти търговци, учители и духовни лица; български училища възниквали във всички градове, а българските книги в хиляди екземпляри се четели вече дори и от селското население. Този коренен, дълбок преврат се извършил не със силата на оръжието и с кръвопролития, а в тишина, с помощта на книги и училища.

…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.
За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората - да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. (13.12.1881)
Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.
Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.

Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдещността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършено без пример по своя си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма помежду им съгласие)... (20.02. 1880)

Моята цел бе да осветля в своята книга безпристрастно и съгласно със сегашното състояние на науката миналото на тоя някога славен и мощен народ, а в новите времена, поради неблагоприятните за него обстоятелства, съвършено забравен. Всеки, който без предубеждение се отнася към сегашното положение на българите, дори и при нежелание не може да не изкаже съчувствие към народа, който благодарение на своя характер, на своето трудолюбие, на своята ревност към образование и със своето пробуждане в настоящото столетие ясно доказва, че за неговото по-добро преуспяване не му е потребно нищо повече, освен по-добро управление.