И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно

Създаването на дрехи се е смятало за тежък физически и интелектуален труд, изискващ високо квалифицирани кадри. Градовете гъмжали от шивачи, предимно мъже, които са преминали през години обучение, а платът става най-внасяната стока в колониите. Докато европейските шивачи се специализирали в изработката на едно нещо от тоалета, техните колониални американски колеги предлагали широк асортимент от дрехи за различни клиенти. Въпреки трудностите в занаята се включват и жени, които допринасят за развитието на професията и отношението към жената като работодател и работник. В края на XVII век във Франция шивачките успяват да сформират своя собствена гилдия. Но гилдията на френските шивачи се опълчва срещу тях – мъжете настояват кралят да забрани достъпа на жени в силно конкурентните пазари като производството на платове и създаването на шивашки ателиета.

В печатницата от XVIII век печатарят трябвало да сглобява всеки текст буква по буква и в обратен ред, за да осигури правилното подреждане на отпечатаните редове. Печатната преса вероятно се е появила в Китай през IX век. Вестниците, брошурите, етикети, книги, географски карти, печатната реклама – набират бърза популярност.

Въпреки че днес Великобритания е известна като страна на любителите на чай, някога в бита на местните е доминирала друга напитка – кафето. Кафенетата се появяват за първи път в Англия през 1652 г. в Оксфорд, а до 1700 г. те вече могат да се видят навсякъде.

В тези заведения обаче не се сервирали днешните десетки видове подсладени, смесени с какво ли не кофеинови напитки, а само много силно горчиво кафе, което било ценено заради незабавния ободрителен ефект, отколкото заради вкуса. Енергичните пиячи на кафе превърнали кафенетата в социални центрове, където мъжете можели да общуват, обсъждат различи житейски теми и да сключват бизнес сделки. Жените обаче често получавали отказ за влизане в тези примамливи места.

Квалифицираните дърводелци са били незаменими през XVIII век. От изграждането на конструкции до правенето на бъчви и колела, тяхната работа засягала различни дейности от ежедневието. Особено във времената преди появата на картонени кутии и метални транспортни контейнери, производството на дървени изделия е било необходимо за съхранение и транспортиране на различни стоки.

Жените не са имали особени възможности за работа и достъп до висококвалифицирани професии, но една от най-популярните дейности сред европейските и колониалните жени било варенето на бира. Въпреки че днешната пивоварна индустрия все още е доминирана от мъже, история разказва, че при възникването си този бранш е бил предимно в женски ръце. В Европа жените от онова време създават малки пивоварни, за да печелят пари и едновременно с това да се грижат за дома си и многобройната си челяд. Така или иначе те варели нискоалкохолната напитка за мъжете в семейството. Всеки излишък от ейл можело да бъде продаден на съседи или минувачи и бизнесът да се разрасне понякога до създаване на гостилница и кръчма. До 1700 г. никой нямал нищо против жените кръчмарки. По-късно през годините били нарочени за неморални, някъде дори обявени за вещици, а гостилниците им си спечелили съмнителна репутация. Така и в пивоварството, и в кръчмарството, територията отново завзели мъжете.

Благодарение на придворните тенденции, перуката се превърнала в символ на висок ранг и дълбоки джобове. В ранните американски колонии някои благородници все още носели перуки, докато други пудрили косите си в бяло, за да имитират тенденцията. Изработката на перуки изисквала много труд и време. 

Кръчмите, както и кафенетата, не са били просто места за пийване, те са изпълнявали ролята на важни социални центрове, места за срещи и дори за политически дебат. Въпреки популярността на техните заведения, собствениците на механи трябвало да се сблъскат с много проблеми. От тях се изисквало да продават прилични продукти и също така да се уверят, че кръчмата им предлага интересни забавления за посетителите. В същото време им се налагало да се борят с местните закони и нрави и да се опитват да привличат нова клиентела с хазарт и танцьорки.

Ковачът изработвал всички основни метални предмети за ежедневието. От пирони до плугове. Тези майстори били много търсени. Ковачите демонстрирали високо ниво на умения, работейки при тежки условия – при високи температури и с опасни инструменти, невинаги осигуряващи сериозна техника на безопасност. Едва през XIX в., с индустриалната революция, престижността на тази професия леко започва да намалява.

Пекарите и в древността, и в наши дни са на почит, защото от векове изхранват с пресен хляб онези, които вече нямат време да си го пекат у дома, тъй като са заети да работят от сутрин до здрач. Високите градуси в помещенията с пещите понякога карали пекарите да съблекат част от облеклото си, но шапката винаги оставала – за да не се замърси тестото. И тогава, както и сега, хлебарите са ставали много преди изгрев, за да успеят да извъртят първите тави до утрото, когато клиентите им са тръгвали за работа. Но заплащането не било добро, сочат исторически справки в книжата на браншовици от Франция от онова време. Тежките условия на труд, търсенето на високи умения и незадоволителното заплащане – тази конфликтна ситуация с пекарите и недостигът на хляб станали една от причините, довели до Френската революция.

Когато човек се разболявал в онези времена, най-често се е обръщал към аптекар. Тези медицински работници са били част от тристепенна здравна система в европейски стил, която включва също хирурзи и терапевти. Фармацевтите забърквали илачите и ги продавали, терапевтите и хирурзите – диагностицирали и лекували.

Аптеките разчитали на маркетинга, интериорът им остава дълго време непроменен – дълги рафтове с изрядно подредени по тях стъклени и керамични буркани, съдържащи традиционни и нетрадиционни прахчета, течности, отвари и мехлеми. Самите аптекари правели лекарства в магазина си, като смесвали и стривали съставките с хаванче и пестик, което все още е изобразено на някои модерни аптечни лога.