ИсторияГоран Стефанов, снимки Shutterstock / 14 февруари 2024

Трифоновден – 1 или 14 февруари?

В празничността на тези дни могат да бъдат различени много предхристиянски вярвания, които нашият народ е съхранил

През февруари българите празнуват няколко големи християнски празника. Те са навлезли в народната обредност по различен от църковния ритуал начин. В образите на патронните им светци народът е преплел християнството и старата вяра. Това са:

1 февруари Трифоновден
2 февруари Сретение Господне
3 февруари Симеон Богоприемец (зимен Симеоновден)
10 февруари Свети Харалампий и света великомъченица Валентина
11 февруари Свети Власий

На 1 февруари православната църква отбелязва деня на св. Трифон. Той е бил роден във Фригия – Мала Азия. Тази част на света се смята и за прародина на виното. Св. Трифон от малък е бил ревностен християнин и известен лечител. Едва седемнадесетгодишен, успял да излекува нелечимо болната дъщеря на император Гордиан III. Но неговият наследник Деций Траян повдига гонение срещу християните и погубва много светци. Сред тях е и св. Трифон, който не пожелал да се отрече от вярата си и загива мъченически.

Първи, Втори и Трети Трифонец

Българският народ нарича трите дни от 1 до 3 февруари Трифонци, Трифунци, Трифунето, Трифон Зарезан или ги почита с имената Първи, Втори и Трети Трифонец, а на места и Вълча Богородица. Последното е свързано с вярването, че през тези три дни вълците бесуват и затова се спазват редица забрани, сред които да не се споменава вълкът. На много места ножиците в домовете са били завързвани с червен конец, за да не се отварят челюстите на вълците.

Ликург – митичният цар на тракийското племе едони

Трифоновден е и най-таченият лозаро-винарски празник. На много места в България той се отбелязва по стар стил на 14 февруари. Това някои от лозарите го свързват с обреда по зарязването на лозята, защото според тях на 1 февруари все още е много студено и лозята не бива да се режат. Други казват, че старият стил е истинският български календар, но има и такива, които празнуват Трифоновден на 14 февруари, за да „покрият“ с православния празник католическия Св. Валентин, който е на същата дата. И понеже все по-често хората мe питат за новия и стария стил на календара, ще внеса яснота.

Стар и нов стил на календара

Двата календара, за които става дума, са юлиански (стар стил) и григориански (нов стил). Юлианският календар натрупва грешка с вековете, след неговото налагане от Гай Юлий Цезар през 46 г. пр.Хр. В началото на ХХ в. тя вече е с 13 дни отклонение от астрономическите явления, т.е. календарът отбелязва края на зимното слънцестоене на Богоявление, 13 дни след самото слънцестоене. Това налага приемането на по-точен, макар и не съвършен календар – григорианския. Православните страни обаче не го приемат веднага, защото е католически. В България правителството гласува и приема григорианския календар през 1916 г., църквата обаче не. Така на фона на астрономически по-точния григориански календар лъсва отклонението от 13 дни. Едва тогава става ясно, че Коледа се оказва на 6 януари, а Еньовден – на 7 юли.

През 1968 г. Българската православна църква най-накрая приема т.нар. „поправен юлиански календар“, който е досущ като григорианския, с минимални разлики, които ще дадат видимо отклонение чак след векове. По-важното е, че новоюлианският календар не е католически. С него българският църковен календар се връща в естественото си положение. Рождество Христово отново е на 25 декември, т.е. близо до зимното слънцестоене, Еньовден от 7 юли отива на 24 юни, по-близо до лятното слънцестоене, а Трифоновден от 14 февруари се връща на 1 февруари. Всички са щастливи – държавата, църквата, но не и част от народа. По някаква енигматична причина много българи отказват да приемат решението на държавата и на църквата и упорито празнуват според аномалията между 1916 и 1968 г., смятайки, че това е изконният български календар.

Така да тече виното

Но независимо на коя дата се празнува Трифоновден, на празника почти в цяла България се прави обичаят по зарязване на лозето. Затова и този ден се нарича Трифон Зарезан. Това е мъжки обред, в който жени нямат право да участват. Рано сутринта лозарите обличат новите си премени, вземат шарена торба с храна, включваща обреден хляб, варена кокошка, сланина, туршия, бъклица с вино, и отиват на лозята си. След като стигне до там, стопанинът се обръща към слънцето, прекръства се и казва: „Бог напред и аз подире!“. След това той полива косера си (лозарската ножица) с вино, отрязва три пръчки от три различни кютюка (лозници), от които свива венец. Венеца лозарят закичва или на калпака си, или през рамо, а трите кютюка полива с вино, като ги благославя да родят много грозде. Във Виница, Варненско, цялата бъклица се е плисвала в средата на лозето „за берекет“, като са викали „Така да тече виното!“.

След като зарязването приключи, всички мъже се събират около обща трапеза от донесената храна, която разполагат върху черги, постлани върху земята. След това избират Цар на лозята. За такъв обикновено се определя човек, който предходната година е бил Цар, а лозята му са дали изобилна реколта през същата година. Изработват му корона от лозови пръчки и венец, който той носи през рамо. Във венеца се вплита по една пръчка от всяко лозе. Стопаните вдигат на ръце Царя на лозята и го отнасят с музика от гайди и тъпани до общата трапеза. Там той благославя храната, лозята и присъстващите и вдига наздравица. След като се нахранят, Царя с бъклица в ръка повежда мъжко хоро. После всички го поставят върху каруца. Цялото шествие от лозари, предвождано от гайда и тъпан, се отправя към селището. Там Царя и свитата му обикалят всички къщи, домакините ги посрещат и гощават с вино. На места поливат Царя на лозята с вино за берекет, а той пожелава: „Виното да се прелива през прага на дома!“. След като обиколят селището, стигат до къщата на Царя, той си облича нови дрехи, окичва се пак с лозовите венци и на голяма трапеза посреща гости чак до сутринта.

Първият лозар е ... магарето

Единият ми дядо, който е от ямболското село Роза, разказваше, че първият лозар било магарето. Веднъж св. Трифон отишъл на лозето си с магарето. Вързал го и легнал да си почине. Добре, ама, не щеш ли, магарето се отвързало и започнало да яде от лозовите пръчки. Когато св. Трифон се събудил, видял, че то е изгризало всички пръчки. Светецът се ядосал и му теглил един пердах на животното. Учудването му обаче било голямо, когато на следващата година лозето родило изобилна реколта. Тогава св. Трифон започнал по примера, даден от магарето, да реже лозето, научил и хората да го правят. Затова св. Трифон се рисува по иконите с косер в ръка.

Защо си отрязал носа
В лозаро-винарските части на Странджа разказват, че св. Трифон и Света Богородица били брат и сестра. На 40-ия ден след раждането на Христос Богородица отивала да го занесе в църквата, както повелява обичаят, а св. Трифон бил отишъл да зареже лозето и вече си бил подпийнал. Когато Богородица минала покрай него, той ù се присмял, а на нея ù станало мъчно и го проклела. Така, докато св. Трифон режел пиян лозето си, без да иска, замахнал и си отрязал и носа.

В празничността на тези дни могат да бъдат различени много предхристиянски вярвания, които нашият народ е съхранил. Струва си да се спомене един от тракийските митове, в който се разказва за митичния цар на тракийското племе едони, Ликург. Той забранил на своите поданици да почитат бог Дионис и дори прогонил бога от страната си. Обиден, Дионис проклел Ликург и го наказал със слепота и безумие. Веднъж, в пристъп на лудост, Ликург си отрязал едната ръка, докато си мислел, че подрязва лоза, а в друга версия на сказанието убил сина си. Самото име на царя Ликург може да се преведе като този, който се превръща във вълк – ясна препратка към вълчите дни, съхранени в народната памет.