Любопитно1 декември 2020

Измислена жена е музата на царя на шоколада

Човечеството маже на филии около 370 хиляди тона Nutella годишно

Снимка: Wikimedia.org

На 14 февруари 2015 г. от този свят си тръгва Микеле Фереро, най-богатият италианец със състояние от 26,5 милиарда долара. Създателят на божествения крем Nutella, шоколадовите яйца Kinder и бонбоните Raffaello. Приживе той почти не дава интервюта, появява се на публични места само с тъмни очила и работи много в лабораторията, измисляйки нови видове сладости. Той вярвал, че тайната на успеха му е желанието да угоди ... на една въображаема жена - Валерия.

Семеен бизнес

Микеле Фереро е роден през април 1925 г. в предградието на Пиемонт. Завършил е само католическо училище. Дори след като става богат, не мисли за степени и дипломи и говори на диалект до края на живота си.

По време на Втората световна война родителите му отварят магазин за бонбони в град Алба. По онова време вносните какаови зърна са дефицитни, докато лешниците растат в изобилие по онези места. Сладкарите решават да възродят рецептата за орехово-шоколадовата смес, наречена „джандуджа“. Той е измислен от сладкар от Торино по времето на Наполеон. През 1946 г. семейство Фереро продава 300 килограма от крема, а година по-късно - вече десет тона. Първоначално продуктът е опакован като масло, а три години по-късно Фереро сътворява кремообразната версия, която е по-удобна за намазване на хляб.

През същата година бащата на семейството - Пиетро - умира, брат му Джовани продължава семейния бизнес, а след смъртта му през 1957 г. на кормилото застава синът на основателя на компанията Микеле Еудженио Фереро. Майка му казва, че той не е просто Евгенио, а истински гений. В крайна сметка тя се оказва права.

Бонбони за Валерия

Младият мениджър на компанията обръща специално внимание на пускането на нови продукти. Винаги се тревожи дали Валерия ще хареса новата сладост. Валерия не е нито майката, нито съпругата, нито бабата на Микеле. Това е съвкупен образ на италианската домакиня, която отива в магазина и решава дали да купи продукт или не. Микеле постоянно си задава въпроси: Какво иска тази жена? Как живее тя? С какво обича да се поглези? Какво се купува за децата?

Първото предложение за тази хипотетична дама е Mon Chéri – шоколадови бонбони с череша и ликьор вътре. Билбордове с огромен букет от рози се появяват на всяка гара точно на Бъдни вечер. Романтичният жест към Валерия е високо оценен от милионите Валерии и бонбоните стават първият бестселър на Фереро.

Тогава на набожния католик Микеле му хрумва идеята: защо шоколадови яйца се ядат само на Великден? Той също така знае, че майките искат децата им да пият повече мляко и че децата постоянно искат шоколад. И ето го на бял свят яйцето Kinder Surprise : шоколад отвън, млечнобял отвътре, във всяко можете да намерите играчка и да съберете колекция. Микеле казва: „Великден ще бъде всеки ден“.

През 1964 г. Микеле започва работа по усъвършенстване на семейната рецепта за шоколадовия крем с ядки. Обогатява състава му и му дава звучното име Nutella. Ясно е, че Валериите по света няма да запомнят италианската дума „джандуджа“. След появата на Nutella филиали на Ferrero се откриват в Ню Йорк и Латинска Америка.

В наши дни човечеството маже на филии около 370 хиляди тона Nutella годишно, а Ferrero е основният купувач на лешници в света. Компанията пази рецептата тъй ревностно както Кока-Кола - състава на питието си.

За да се закрепи на американския пазар, Микеле съблазнява американските Валерии, които държат на фигурите си, с Tic Tac. Нали знаете: само 2 калории.

Най-добрият шеф

По време на кариерата си Микеле Фереро е разработил над 20 нови марки. Той бил любимият началник. Служителите в неговата компания по цял ден набивали бонбони и шоколади, опитвайки различни нови продукти. Фереро бил работохолик. Той летял на работа с хеликоптер и прекарвал по-голямата част от времето си в лабораторията или шофирайки до магазина, където инкогнито разпитвал клиентите за техните предпочитания.

Единственият бранд, в който Микеле вкарва фамилията си, е Ferrero Rocher.

Той комбинирал строги католически порядки с християнска щедрост: заплатите във фабриката били толкова високи, че дори своенравните италиански работници нито веднъж в историята на компанията не са стачкували. През 1983 г. Ferrero създава фонд за подпомагане на пенсионираните служители на компанията. На въпрос дали се страхува от социалистите, той отговоря: „Аз съм социалист“. В същото време той се стреми да контролира всеки етап от производството, включително производството на оборудване и отглеждането на ядки.

През 90-те години на миналия век Микеле се пенсионира и прехвърля управлението на компанията на синовете си Пиетро и Джовани. До смъртта си знаменитият бизнесмен живее в Монте Карло, но е погребан в Алба. Под негово ръководство компанията се превръща в най-големият производител на сладкарски изделия с офиси в 53 държави, 20 фабрики, 34 000 служители и годишни приходи от 8 милиарда евро.

Фереро казва, че тайната на успеха му е да мисли по различен начин от другите и да не разстройва Валерия...