Светът в теб31 август 2017

Благодаря за развода!

Толкова се гордееше, че не си ме бил...

Ти ми даде уроци, но съвсем не тези, които мислеше, че ми даваш.

Отначало крещеше и не се извиняваше. Станах покорна. Ти тълкуваше моята покорност като доказателство, че съм осъзнала твоята правота. А беше просто страх. Скрих се в него от виковете ти и слушах от там пулсираща ти болка.

Ти ме обиждаше. Наричаше ме с обидни прозвища. Но тези думи не бяха насочени към мен. Те са били за теб самия.

Твоите стрели бяха насочени към мен, но не ме достигнаха. По-точно достигнаха ме, но се удряха в мен и се връщаха обратно в сърцето ти. Боляло те е. А аз те съжалявах.

Ако трябва да съм честна и себе си съжалявах. Но съжалението към мен самата бях сълзите, а сълзите са само индикатор на нерешени проблеми. А нерешените проблеми трябва да се решават.

Психологическо насилие. Толкова се гордееше, че не си ме бил. Но не е така. Да, синините не се виждаха, но ги имаше – от неизпълнените ти обещания, от унизителното ти правораздаване, от пренебрежението, от изстиналите вечери, от убийственото мълчание, от манипулациите спрямо зависимостта ми от теб, от пренебрегването на ролята ми в семейството — това също е насилие.

Непускането при приятелки, вербалната агресия, загърбването на моите проблеми, тъпченето на моя авторитет пред децата– това също е насилие.

Точно така се чувствам – насилена. Срам ме е и ме боли.

Кървя. И се страхувам, че сама съм провокирала насилника. Но не знам как.

Искаше да ми покажеш колко много неща правиш за мен. И ми отне това, което си ми дал. Отне ми го, за да се изплаша и да се осъзная, че съм нищо без него.

А аз не разбрах. Защо да си разчистваме сметките? Та ти сам си ми давал, не съм те молила. Харесваше ти да купуваш, да се грижиш, да глезиш.

Вземайки си обратно кожените палта и бижутата, ти не ми вземаш спомените за щастливите ни години, ти си вземаш обратно уважението, което съм имала към теб.

Всяко косъмче от коженото палто ме е сгрявало с любовта ти. Вече ми е било топло в него и това не можеш да ми го отнемеш. Не се страхувам, че тази зима ще съм с пухенка. Страхувам се, че си въобразяваш, че след десетилетия съвместен живот отнемайки ми коженото палто, ме наказваш и назидаваш.

Тръгна си, за да осъзная, колко много съм загубила. А аз просто опитах да живея без теб и ми хареса.

Без теб — това означава без унизителното обслужване на твоето твърде бързо променящо се настроение. Без очакването ти «колкото трябва», без страха, че ще се развикаш просто защото там, в големия свят са те обидили, а нашият малък свят ти си създал, за да има къде да плюеш кръвта от разбитите си устни.

Няма да кажа нито една лоша дума за теб на децата. Но това, което те са видели досега са си вече техни отношения със света и теб. През всичките тези години работих като твой адвокат пред тях, измислях причини, оправдаващи постъпките ти и „хранех" с тях децата.

Напускам тази длъжност. От днес за издънките си отговаряш сам. И ако ти си ме блъснал пред очите на дъщеря ми, ако не си поздравил сина си за рождения ден – това вече не е „тате е имал тежък ден“, а „тате постъпва лошо“.

Ти ми даде прекрасен урок, за който съм ти много благодарна. Ти ми заби нож в гърба, а там беше веригата, която оковаваше крилата. И аз ги освободих. Мога да летя.

Не го знаех. Почти ти повярвах, когато казваше, че без теб ще съм като биберон-залъгалка.

Оказва се, че светът е огромен! А преди мислех, че ти си моят голям свят.

Докато ти не превърна моя свят в торба за отпадъци, в която хвърляше всички боклуци от настроенията си.

Колко съм ти благодарна за раздялата!

Ти ми отне себе си, за да страдам. А по този начин ми подари мен самата и това е най-ценният подарък в моя нов живот.

Знаеш ли, пухенката топли по-добре от коженото палто. То е ушито от топлото мълчание на много малки чужди убийства. Ходех увита в подареното ми от теб насилие. А пухенката е от текстил, при чието производство, никой не е пострадал. И съм сгрята от натурална топлина, а не получена от смъртта на малки божии твари.

Дъщеря ми ми оплете вчера прекрасна гривничка от разноцветни шнурчета. И тя е по-скъпа от най-скъпата огърлица, която си ми подарявал. Защото символизира безусловната любов, която няма да свърши по даден знак от диригента...

Наистина искрено ти благодаря за развода!

Автор: Олга Савелиева