Светът в теб17 април 2024

Нещастието вероятно се крие в това, че се стремим усилено да не бъдем нещастни

Анна Лембке за болката и невъзможността да се радваме на малкото, защото сме пристрастени към удоволствията

Снимка: iStock

В резултат на приблизително двете години, през които четях романтични романи, в крайна сметка се озовах в ситуация, в която не можех да намеря книга, която да ми достави удоволствие. Сякаш бях изгорила центъра си за удоволствие от четенето и никоя книга не можеше да го съживи. Това пише в книгата си „Допаминов свят. Къде е границата между болката и удоволствието“ Анна Лембке.

Парадоксът е, че хедонизмът, стремежът към удоволствие заради самото него, води до анхедония, която представлява невъзможността да се наслаждаваме на удоволствие от какъвто и да е вид, пояснява Лембке. Тя разказва за един от своите „наркотици“ – четенето. То винаги било основният й източник на удоволствие и бягство, затова, когато то спряло да работи, поради това, че тя се пристрастила да чете евтини феминистични романчета, това й причинило неописуем шок и страдание. Дори тогава обаче й било трудно да остави псевдо литературата.

„Моите пациенти, страдащи от зависимости, описват как стигат до момент, в който използваният от тях наркотик спира да работи за тях. Вече изобщо не се надрусват. И въпреки това, ако не вземат наркотика си, те се чувстват нещастни. Универсалните симптоми на абстиненция от всяко пристрастяващо вещество са тревожност, раздразнителност, безсъние.

Балансът между удоволствието и болката, наклонен на страната на болката, е това, което кара хората да рецидивират дори след продължителни периоди на въздържание. Когато балансът ни е наклонен на страната на болката, ние жадуваме за наркотика си само за да се почувстваме нормални (с изравнен баланс)“, пише Лембке.

Неврологът Джордж Коб нарича този феномен „рецидив, предизвикан от дисфория“, при който връщането към употребата е провокирано не от стремежа към удоволствие, а от желанието да се облекчат физическите и психологическите страдания от продължителната абстиненция.

Ето и добрите новини. Ако изчакаме достатъчно дълго, мозъкът ни (обикновено) се адаптира към липсата на наркотика и ние възстановяваме основната си хомеостаза: т.е. изравнения баланс. След като балансът ни бъде изравнен, ние отново сме в състояние да се наслаждаваме на ежедневни, прости награди. Да излезем на разходка. Да наблюдаваме изгрева на слънцето. Да се насладим на вечеря с приятели.

Според авторката на „Допаминов свят. Къде е границата между болката и удоволствието“ генералният въпрос е: защо във времена на безпрецедентни богатства, свобода, технологичен прогрес и медицински напредък, изглежда, сме по-нещастни и изпитваме повече болка от всякога? И дава предположение: причината, поради която всички сме толкова нещастни, може би се крие в това, че се стремим толкова усилено да не бъдем нещастни.

„Призовавам ви да намерите начин да се потопите напълно в живота, който ви е даден. Спрете да бягате от каквото и да се опитвате да избягате. Обърнете се и се изправете срещу него, каквото и да представлява“, казва Лембке.

Уроци на баланса
Неумолимото преследване на удоволствието (и избягването на болката) води до болка.
Възстановяването започва с въздържание.
Въздържанието възстановява наградния път на мозъка и заедно с това способността ни да се наслаждаваме на по-прости удоволствия.
Лекарствата могат да възстановят равновесието ви, но помислете какво губим, като премахваме с медикаменти болката си.
Наблягането на страната на болката възстановява баланса чрез повдигане на страната на удоволствието.
Пазете се от пристрастяване към болката.
Вместо да бягаме от света, можем да намерим изход в потапянето си в него.

Източник