Светът в теб26 февруари 2018

Защо избирам да съм обвързана

Смисълът на живота в двойка не е да получиш хубавини, а да ги създаваш за партньора си

Двама. Художник: Кирил Суханов

Лара Гул е известен блогър от Санкт Петербург. Авторка е на нашумелите книги „Любовта е несъизмерима", „Лоши и горчиви думи за любовта", „Буквен екстаз". „Много често получавам въпроси за смисъла на отношенията в една двойка и това как да изградим здрава партньорска романтична връзка“, пише Лара на стената си във Фейсбук. „Аз нямам рецепти за това. Мога да разкажа обаче защо аз съм избрала да съм в двойка“. Прочетете най-нежното обяснение на това какво е бракът от Лара Гул.

Аз съм тъкмо от онзи тип хора, които не се нуждаят особено силно от никого – асексуален мълчаливец, хедонист, социофоб. И сега си мисля, че ако остана сама, едва ли ще образувам нова двойка – втори път така на сляпо няма как да ми провърви.

Смисълът на живота в двойка не е да получиш хубавини, а да ги създаваш за партньора си. Нещо такова. Защото когато чакаш той да ти направи нещо хубаво, ти висиш на конец – зависиш от другия човек, от неговата съобразителност и добра воля.

А когато със свои ръце, с мозъка си, със сърцето си и с цялата си останала екипировка устройваш за партньора си нещо хубаво – ти управляваш реалността. Умът ти работи на пълни обороти, филтрираш целия си ресурс, за да направиш реално на партньора си нещо, което е хубаво за него, а не което ти мислиш, че ще му хареса.

Тоест – отхвърляш себе си като фактор, превръщаш се в провайдър, доставчик. Например, когато той се връща от работа изморен, би могъл да бъде разчувстван с чаша студена бира или червено вино, или с чиния топъл борш, или пък кафе с цигара, или пък изобщо да не бъде закачан – сам да си реши.Трябва да му се даде точно това, от което се нуждае. А не както пише в женските списания – да го чакаш на вратата в секси халатче, да го гледаш в очите питайки „Как мина деня ти?" или да го притеглиш нежно към банята, където във ваната си накъсала розови цветчета... или пък секс на кухненската маса или в коридора на пода... пази, Боже...

Да живееш близо до човека, означава да получиш достъп до уникална информация за него. И най-важното предизвикателство в живота на една двойка е да не употребиш тази информация във вреда на партньора си, а само за неговото благо. Никой освен теб няма да го познава в неговата уникалност, в хармоничното съчетание на силни и слаби страни. Щастието на този човек е лесна работа, простичкото човешко щастие зависи от теб. Можеш да станеш неговото убежище, неговата стена на плача, неговото място, където да покаже силата си.

Това е такова могъщество, такова благородно могъщество, че хората предпочитат да не мислят за него. Но те не могат да не мислят по един толкова всеобхватен въпрос и затова го пропускат през друг канал – „мен трябва да ме обичат-разбират-забавляват-да се грижат за мен...." Е, знаете че повечето жени са настроени по този начин и дори сега, докато четат тези редове, пак си мислят за своето си. И мъжете са устроени също така, те също се женят, за да усетят близост и защитеност в близостта.

Всички се съгласяваме да влезем във връзка заради тази сигурност и защитеност. И си мислим, че благото идва от само себе си, ей така, само защото двама обикновени егоисти са образували двойка и между тях се е зародило веднага полето на благодатта. Намерили са източника на самозабравата и себеотдаването и пасторалът си възниква от нищото. Нирвана....

Не, не е така. Партньорството в двойката е възможността да започнеш едно уникално служене. Служене на някого другиго. Бавничко, лека полека, според темповете, с които се разкрива през теб, ти правиш от чуждия човек, привлечен в твоя живот от хормоните или от обстоятелствата – свой човек. Това е проект за цял живот – ще ти стигне и разум и време, а не него - архивите.

Опитът ми сочи, че когато не дуднеш каквото ти си знаеш, а хванеш мелодията на настроението по нотите, партньорът реагира с благодарност и с опити да те опознае по-добре, да се грижи за теб и да ти достави удоволствие, тъй както ти на него.

Така се създава уникално красивото нещо брак. Бракът, това са двама свои хора. Дори децата не са задължителна компонента. Вътре могат да се намърдат странични хора, които за известно време се правят на любовници – но добрият брак се отърсва от ненужното, отхвърля грешките, защото хората в него за заети с делото на живота: оглеждайки се в другия, те опознават своя собствен потенциал за служене на партньора си. Те се учат да конвертират мъжкото начало в женско, женското в мъжко, те опознават Бога, опознавайки се един друг и най-накрая разбират защо Той е казал "да бъдат двамата една плът".

Да образуваш двойка – това означава да си "закупиш" ето един такъв съвместен проект и да го превърнеш в действащ на пълни обороти. В този живот трябва да се занимаваш с нещо, тогава защо то да не е да стенеш за другия светлина и топлина. Не е трудно. И той, в спойка с теб, ще ти отвърне със същото. Просто няма как да е по друг начин.

(P.S. Само да не почнете сега да ме оборвате с хроничните кръшкачи или с други патологични дисбаланси в двойката. Който играе някаква игра, бидейки в този формат – значи той си купува отношенията, които се случват, колкото и неща да е научил за брака, защото е неискрен. Знае какво ще получи в замяна – каквото е посял. Горният текст е за паритетните съюзи на социално равни личности.)