Светът в теб23 октомври 2018

Благодарността ни освобождава от затвора на омразата

Знаменитата Луиз Хей за „сестрата на прошката“

Едно много старо духовно учение заявява, че „да даваш и да получаваш е едно и също". Ако това е вярно, какво ни дава чувството на благодарност? „Първо, благодарността притежава големи възстановителни сили. Преди много време установих, че чувството на благодарност за онова, което имам, ми помага да преодолея самосьжалението. Признателността ми към другите винаги засилваше собственото ми щастие.” Това пише знаменитата Луиз Хей в своя бестселър, спасил много души – „Благодарността – начин на живот“. Нека си припомним основните постулати от тази книга.

Понякога се случва да не ни дооценят. Тогава е добре да изброим всички прекрасни неща, които са ни се случили напоследък и радостта ни ще се завърне. Благодарността за наличното е и ефикасен начин за освобождаване от чувството на загуба, казва Хей. Когато си даваме сметка за цялата любов, която получаваме – бързо забравяме проблемите.
Благодарността е чудесен начин да пренасочим вниманието си от негативните ситуации към онова, което е наред.
При акта на благодарност можем да пренасочим настоящата си радост към хора и събития от своето минало, съветва Луиз Хей. Това ще ни накара да се усмихнем и да натоварим с прелест някои специални за нас минали моменти. Съществува закономерност – колкото по-голяма благодарност изпитваме към миналото, толкова по-щастливи сме в настоящето. Добре е да благодарим и за неприятните спомени, и на наранилите ни хора. Хей нарича тази трудна духовна задача „безусловна благодарност“. Безусловна означава, че изпитваме благодарност към всеки, независимо дали смятаме, че го заслужава, или не, пояснява тя.
Нека се стремим да помним само хубавите неща за всеки човек и да се се отърсим от лошите. Да се опитаме да намерим нещо мъничко, за което да сме истински благодарни. След известни усилия започват да се появяват и други хубави качества. (Важното е да сте честни в чувствата си и да не потискате стари рани, като се преструвате, че всичко е наред, ако не е така, предупреждава авторката).
Вместо собственото си „ИСКАМ!“ си задаваме въпроса: „По какъв начин неговите действия ме насочиха или тласнаха в определена посока, полезна за духовното ми израстване? " Благодарността ще убие желанието да държите другия впримчен в паяжината на обвиненията и чувството за вина. Благодарността, също като нейната сестра прошката, освобождава преди всичко онзи, който я дава. Благодарността ни освобождава от създадения от самите нас затвор на омразата и желанието за отмъщение. Идеята за нанесените ни в миналото обиди са нашите затворнически решетки. Безусловната благодарност строшава тези решетки.
Омразата не само ни затваря в тясната килия на самосъжалението, но и държи настрана онези, които желаят да внесат любов в нашия живот, припомня Хей, синтезирайки мъдростта на много древни учения.