Колко пъти може да се падне в една и съща яма
Понякога промяната при садомазохиста е възможна
Орлин Баев
Така себепотискайки се, започвам да се чувствам и държа като жертва, без да съзнавам, че аз самият се самопревръщам в такава. Така пасивната ми агресия, насочена към хората, към които аморфно се нагаждам, нараства и все повече ми се струва, че причината за страданията ми е в тях, невиждайки че сам насилвам себе си.
Агресирам не директно, но заобиколно, през мрънкане „зад гърба“, подмолна критика и действия, докато лице в лице „всичко е наред“. Когато пасивната агресия достигне даден праг, в най-неподходящия момент избухвам и „изсипвам“ насъбраното. Рядко пред тези, пред които съм се нагаждал, а по-често изместено, пред близките (или към по-слабите – хора, животни...) приемани несъзнавано за част от себе си. Както автоагресивно съм зъл към себе си, така и към тези, които би трябвало да обичам.
Всъщност би трябвало към себе си и тях да бъда по-мек и топъл, а навън в света да поставям по-здрави и твърди граници – но, не само че не го мога, но често дори не съзнавам нуждата да се науча...
„Един човек вървял по тъмна улица. Ненадейно паднал в хлъзгав изкоп. Драпал, драпал и целият окалян и наранен, изпълзял.
На следващия ден отново минавал оттам. Забравил за ямата и отново се хлъзнал и сгромолясал в нея. Ударил се, а докато търсил изход, пак се ожулил и наранил още повече. Целият в помийни отпадъци, продължил пътя си.
На следващата вечер, когато минавал оттам, си спомнил за дупката, но късно – пак паднал и историята с калното унижение и болка се потретила.
На другия ден човекът минал по същата улица, спрял пред хлъзгавата яма. Сякаш го придърпала към себе си. Болката, унижението, срамът, нараняването сублиминално го притегляли. Паднал вътре.
Започнал да осъзнава, но много пъти повтарял и въпреки че вече все повече прозирал какво стои в това автоматично притегляне към помийната яма на мазохизма, отново падал, че и скачал в нея.
Отначало роптаел, че някой му е виновен, че градоустройчиците го нараняват умишлено и работниците от ВиК не си вършат работата нарочно, за да го унижат. Постепенно започнал да осъзнава автоагресивното придърпване в подсъзнателната си яма, да вижда и залива с мекота и любов към себе си механизмите му. Все по-често така, обичайки се, човекът удържал тягата на старите си невронни пътечки и поставяйки здрави граници, заявявал здраво целта и посоката си.
Започнал все повече да преминава по мостчето над дупката, да осъзнава че до нея стои цял нов път от любящо самоуважение. Понякога въпреки всичко, когато бил „долу“ в настроението и себеусещането си, старият режим на удобно свиване в тинята на „аз съм жертва на лошия голям друг“, го карал да влиза в помийната садомазо яма, да се свива във вторичната печалба на самосъжалението, в помията на мрънкащото обвинение, изнасящо липсващата му отговорност някъде си там - в лошия друг.
Но, осъзнавал, все повече осъзнавал автоматичните мисли, програми и идващия от тях навик. Осъзнавал, променял, все по-смело поемал отговорност за храброто ходене по пътеките на асертивността си. Понякога се случвало пак да доближи автоагресивната яма, но вече усмихнато поглеждал вътре, поемал дълбоко дъх и поемал по магистралата на здравото си себезаявяване.
Обичал се, вярвал си.
Превърнал се в авторитет пред самия себе си. Тогава един ден носталгично отишъл при старата си характерова дупка. Бил чуден пролетен ден. Всичко в него и наоколо цъфтяло, пеело и хвалело красотата на смелия, по Бога живот. От ямата останала само лека следа, само спомен. Само напомняне, обица на ухото, насочваща към още по-решителен и силен живот.
Героят от нашата приказка обичал да помага. Продължил да го прави, но вече от преливането си от самоуважение, от здравия си егоизъм, който се оказал в основата на алтруизма му. Колкото повече така давал, повече и получавал – от безкрая от вътрешно богатство, което се изсипвало през любящото му сърце.”
В този характер естествено вирее горещото, сърдечно желание за грижа и взаимопомощ.
Още по темата:
Какво е истинска молитва?
Садгуру: Вие мислите, че Бог е инструмент за постигане на удобство, богатство, власт и удоволствие
Няма значение колко опасен е пътят пред нас. Той е по-добър от този обратно.
Емет Фокс: Ако нямате време за молитва и медитация, ще имате много време за болести и неприятности
Дете, оперирано от тумор, набира средства за други пациенти с тумор
8-годишният Рави изпя прекрасна песен в „Британия търси талант“, подкрепян от лекари, приятели и роднини
Планираме ли собствения си живот, преди да се родим?
Душите ни може да подготвят сцената за определени уроци или възможности
Промени себе си, промени света
Водена от Джо Диспенза медитация е преведена на български език
Доброто е заразно
Винаги можете да помогнете на хора в затруднено положение, само да поискате
Нещастието вероятно се крие в това, че се стремим усилено да не бъдем нещастни
Анна Лембке за болката и невъзможността да се радваме на малкото, защото сме пристрастени към удоволствията
Д-р Емилова ни подари втори живот
Павел Благев сваля 50 кг с плодолечение и вместо да смени става, изкачва Килиманджаро и минава Ел Камино
Физически здрава 28-годишна нидерландка избра евтаназията
Потребители на социалните мрежи от цял свят я разубеждават
Как да се освободим от ограничаващите вярвания и постигнем мечтите си
6 книги за сбъдване на желания
В София на билбордовете е сатаната, стъпил върху човешки череп
Отец Владимир Дойчев громи равнодушието на общинари, клир и вярващи към пропагандата на злото
Можете да се къпете във водите на Душата на друг човек, като се взирате в очите му
Важно е да се прави разлика между естественото охладняване и дълбоко нездравословните връзки
7 съвета за справяне с разочарованието
Отнасяте се към себе си като към машина и забравяте, че вниманието, грижата и самоизключването също са важни
Нищо в живота не си струва, ако не поемате рискове. Нищо.
Дензъл Уошингтън за куража да продължим напред, дори когато ни се струва, че сме се провалили
Садгуру претърпя спешна мозъчна операция
Възстановява се по-бързо от лекарските очаквания
Н. Казандзакис: Смъртен грях е да насилваш вечните закони
Твой дълг е да следваш с доверие безсмъртния ритъм