Светът в теб22 март 2023

Освобождаване от „майчината вина“

Позволете на децата си да се запознаят с това, което всъщност сте, вместо с измъчената версия на вашето аз

Худ. Уилям Адолф Бугеро

„Майчината вина“ е чувството, че не си достатъчно добра майка. Може да се появи в много форми: не прекарвам достатъчно време с детето си, не съм достатъчно търпелива, любяща, забавна или заинтересована от децата си, не предлагам на децата си живота, семейството и възможностите, които трябва и още, и още...

Списъкът с начини, по които ние, майките, можем да провалим децата си, е безкраен. Това пише в статията си за вечните вълнения на майчиното сърце, които в повечето случаи са неоправдани, Нанси Колиър. Тя е психотерапевт, автор на „Не мога да спра да мисля: Как да се отървете от безпокойството и да се освободите от обсесивното преживяване“, „Силата на изключване“ и „Емоционално изтощената жена: защо сте изтощени и как да получите това, от което се нуждаете“.

Повечето жени и особено майките се борим с убеждението, че не сме достатъчно добри. Чувстваме се така, сякаш проваляме децата си и не успяваме да оправдаем образа на перфектната майка, която е безкористна, няма собствени нужди и съществува само за децата си. Това ни е останало от ролята, която жените са играли в семейството в предишните поколения. Въпреки че нашата културно обусловена представа за това какви трябва да бъдем отдавна вече не се вписва в съвременния живот, в който жените работят наравно с мъжете извън дома, вижданията ни за перфектната майка остават непроменени.

Въпреки че нашата представа за съвършенство често е в конфликт с нашето собствено благополучие, ние продължаваме да се срамуваме и да се обвиняваме, че не сме това, което си представяме, че трябва да бъдем. Майчината вина е изградена върху идеята какви трябва да бъдем, а не кои сме.

Още като малки момичета ни се насажда парадигмата, че нашата емоционална безопасност, приемане и одобрение се гради върху способността ни да бъдем безкористни и да се грижим за нуждите на другите хора. Колкото по-добри сме в грижата за другите хора, толкова повече ни харесват, което ни кара да се чувстваме ценни и ни кара да харесваме себе си. Да бъдеш майка е най-добрият тест за нашите грижовни способности. Колко максимално можем да дадем от себе си в служба на нашите деца - това е тестът, определящ нашата стойност.

Шийла наместваше децата си в колата за поредното пътуване през уикенда миналото лято. Всяко такова пътуване изискваше огромни усилия и разходи (и не беше толкова забавно). Изведнъж й хрумна, че прави всичко това, за да живее според някаква идея в главата си каква трябва да е добрата майка и какво трябва да предложи на децата си през лятото.
В същото време осъзна, че не иска да го прави. Честно казано и децата й мрънкаха, че не желаят да пътуват.
Иронията беше в това, че всъщност в тази кола никой не искаше да заминава за още един „семеен“ уикенд. Никой не искаше да живее този „перфектен семеен живот“. Жената беше поробена от някаква архаична история за това, което трябваше да се случи през идиличните летни месеци, защото това би накарало другите да я възприемат като „перфектната майка“, правеща всичко за „перфектното си семейство“, живеещо един „перфектен живот“.
В един революционен момент тя реши да даден заден ход, да разопакова багажника веднага и в същия момент да започне да живее в това, което е истина, а не в някаква идея за това, което трябва да бъде.
Тя реши да излезе от въображаемата си история и да влезе в реалността.

Във всеки момент можем да излезем от историята, която си разказваме, за това кои трябва да бъдем и в този момент да поканим и приветстваме майката, която всъщност сме.

Как да спрем да се обвиняваме безсмислено

Осъзнайте вътрешната си вина

Преодоляването на майчината вина започва с осъзнаване, забелязване как и кога „трябва“ да се чувствате инжектирани с доза срам и вина за това, че не успявате да живеете според някаква втълпена ви идея за идеалната майката. Обърнете внимание на мислите за собствената си недооцененост и как вашата вътрешна майка ви критикува, че не сте каквато светът ви иска.

Помислете за собственото си благосъстояние

Когато разберете, че се въртите в капана на майчината вина, излезте от тази измислена история. Помислете коя и каква всъщност искате да бъдете - в този момент, в тази ситуация и в този живот.

Направете смелата стъпка - като жена и майка - спрете да вярвате, че трябва да сте невидима. Напомнете си, че вашите желания и нужди имат значение. Върнете автентичното си аз в историята.

Запитайте се какво би станало, ако позволите собственото ви благополучие също да има значение, а не само това на вашите деца. Има ли начин да се грижите за себе си, тъй както се грижите за децата си?

Напомняйте си да продължавате да се връщате към настоящия момент

Когато сте потънали в чувството за майчина вина, вие не сте концентрирани в настоящия момент. Не сте с децата си, което в крайна сметка е същността на доброто майчинство. Когато се хванете, че се чувствате виновни, кажете на вътрешния си критик да спре да ви казва какво не е наред с вас.

Съсредоточете се върху впечатлението, което създавате у децата си как изглежда грижата за себе си. Съсредоточете се върху това, което харесвате в себе си, какво ви прави добра майка. Позволете на децата си да се запознаят с това, което всъщност сте, вместо с измъчената версия на вашето аз, което се опитва да бъде не-аз.

Практикувайте емпатия към себе си

Не забравяйте, че да си майка може да бъде изключително трудна роля. Някои казват, че това е най-трудната работа на света. Всички проваляме децата си и всички сме били проваляни от собствените си майки (и бащи). За щастие, хората са издръжливи. Нашите деца намират начин да са добре през повечето време. Това е реалността. Така че дръжте недостатъците си в перспектива и си напомняйте за всички неща, които правите правилно, а не само за тези, които смятате, че правите погрешно.

Използвайте всичко, което не харесвате във вашето родителство, като възможност да растете и да бъдете по-внимателни, а не като възможност да съдите себе си. Напомняйте си също, че правите най-доброто, което можете в този момент, дори когато има място за подобрение.

Майките, като всички човешки същества, са в процес на развитие. Да бъдеш най-добрата майка, която можеш да бъдеш днес, това е целта – с всички недостатъци и дарове, които са включени в настоящия момент.

Това е достатъчно.