Светът в теб5 април 2023

Какво представлява болковото тяло и как може да ви помогне да се излекувате

Екхарт Толе го мъкне през живота си 30 г. до една нощ през 1977 г.

изоражение: IStock

В продължение на почти тридесет години, откакто се помни, той е мъкнал този зловещ, смазващ товар от отрицателна енергия. Но през онази нощ, когато болковото тяло на Екхарт Толе го довежда до ръба на отчаянието, той внезапно получава прозрение...

„Не можех да живея повече със себе си. И в това състояние възниква въпрос без отговор: кой е „Азът“, който не може да живее със себе си? Какво е себе си? Чувствах се повлечен в празнота! По онова време не знаех, че това, което наистина се случи, беше рухналото, създадено от ума Аз, със своята тежест и проблеми. Онова Аз, разкъсващо се между неудовлетворяващото минало и страховитото бъдеще. То внезапно се разтвори. На следващата сутрин се събудих и всичко беше толкова спокойно. Мирът беше там, защото нямаше Аз. Просто усещане за присъствие или „битие“, просто наблюдение и гледане.“

Този цитат е сърцевината на теорията за болковото тяло на Екхарт Толе и крайъгълен камък на неговите учения.

Екхарт Толе е Улрих Леонард Тьоле, роден през 1948 г. Смята се за един от най-влиятелните, смирени и действени духовни учители в Америка и Канада. Неговите книги присъстват в списъците с бестселъри в продължение на десетилетия. Учениците му се увеличават експоненциално. Неговите думи и начин на мислене са помогнали на милиони хора и са ни предложили различен начин да изживеем собствената си емоционална реалност.

Концепцията за болковото тяло

Концепцията на Толе за болковото тяло възниква през 1977 г., но е най-добре формулирана в неговия бестселър от 1997 г. „The Power of Now“ („Силата на настоящето“). То се храни като паразит. То е в нас и е толкова голямо и мъчително, колкото му позволим да е. То е сборна единица от всичките ни предишни психологически и емоционални травми - от нашето детство до днешния ни ден. Болковото тяло не познава пространствени или времеви ограничения. То просто ни следва от момента на раждането ни и чака възможността си да изплува от сенките на нашето подсъзнание и да ни нанесе поредния удар.

Имали сте изключително уморителен работен ден и всичко върви нагоре с краката. Прибирате се у дома и може би там никой не ви чака. Ни приятел, ни любовник. Веднага започвате да се питате какво не е наред с вас и с живота ви. Нещо тежко вътре във вас набъбва и ви притиска. Нещо тъмно се натрупва в дъното на стомаха ви и вие се чувствате ужасени от себе си и битието. Всичко е толкова сгрешено. А вътрешният прокурор задава още и още съкрушаващи въпроси, за да ви напомни за вашите провали и слабости. Само да можеше да заглушите гласа му...Искате просто да изчезне. Да спрете да го чувате.

Екхарт Толе казва, че болковото тяло, дебнещо в ъглите на ума ни, е съвкупност от всички наши страхове, несигурност и негативни мисли. Негативните гласове са тези, които са ни казвали лоши неща за нас самите, които в крайна сметка интернализираме и имитираме, когато сме притиснати в ъгъла.

Това е нашият собствен саморазрушителен модел на поведение.

„Болковото тяло иска да оцелее, както всяко друго реално същество. И то може да оцелее само ако ви накара несъзнателно да се идентифицирате с него. След това може да се надигне, да ви превземе, да „стане вас“ и да живее чрез вас. Болковото тяло трябва да получи своята „храна” чрез вас. То ще се храни с всяко преживяване, което резонира с неговия собствен вид енергия, всичко, което създава допълнителна болка под каквато и да е форма: гняв, разрушителност, омраза, мъка, емоционална драма, насилие и дори болест. Така че болковото тяло, когато ви превземе, ще създаде ситуация в живота ви, която отразява огледално неговата собствена енергийна честота, за да се храни. Болката може да се храни само с болка. Болката не може да се храни с радост.”

Болковото тяло е нашето безпокойство, нашата депресия, липсата на самочувствие. Колкото и болката да е естествена част от човешкото състояние, трябва да намерим начини да я обработим. Преработването на болката ни е решаваща стъпка за избягване на поемането на контрол от болковото тяло.

Как да разтворим болковото тяло

То, според Толе, съществува в два режима - латентно и активно. Болковото тяло може да остане латентно през по-голямата част от времето, изригвайки само в редки ситуации за някои хора. При други - то ги следва почти през цялото време, постоянно нашепвайки негативност в подсъзнанието им.

Жизненоважно е, казва Екхарт Толе, болковото тяло да се разтвори. Начинът това да стане е чрез разбиране на връзката между болката и егото и как това допринася за създаването на болковото тяло.

„Болковото тяло, което е тъмната сянка на егото, всъщност се страхува от светлината на вашето съзнание. Неговото оцеляване зависи от вашата несъзнателна идентификация с него, както и от вашия несъзнателен страх да се изправите пред болката, която живее във вас. Но ако не се изправите пред нея, ако не внесете светлината на съзнанието си в болката, ще бъдете принудени да я преживявате отново и отново. Болковото тяло може да ви изглежда като опасно чудовище, чийто образ и присъствие не можете да понесете, но ви уверявам, че това е нематериален фантом, който не може да надделее срещу силата на вашето присъствие. Така че болковото тяло не иска да го наблюдавате директно и да го видите такова, каквото е.“

Други философи също подчертават важността на преодоляването на егото, за да се постигне духовно просветление. Ключът към преодоляването на болковото тяло е да го изключим от „Аз“-а на егото.

„В момента, в който го наблюдавате, почувствайте енергийното му поле във вас и насочите вниманието си към него, идентификацията се прекъсва. Влезте в по-високо измерение на съзнанието. Аз го наричам присъствие. Сега вие сте свидетел или наблюдател на болковото тяло. Това означава, че то не може да ви използва повече, като се преструва, че сте вие, и повече не може да се захранва от вас чрез вас. Открийте своята най-вътрешна сила. Имате достъп до силата на Сега.”

Осъзнавайки, че в болковото тяло няма „аз“, че това е нещо друго, някакво външно енергийно поле, човек се освобождава от контрола му.

Следователно нашите сенки и чудовища ни освобождават.

Източник