Наука17 август 2022

Земята във вихрен танц с протуберансите на Слънцето

Най-мощната слънчева експлозия в новото време е през 1989 г.

Снимка: NASA

Облак от "тъмна плазма", изхвърлен от слънцето, ще бъде погълнат, за да образува "канибално" изхвърляне на коронална маса, което ще стигне Земята днес, четвъртък, 18 август. Учените предричат силна геомагнитна буря G3. Звучи зловещо, но заплахата не е толкова сериозна, колкото през март 1989 г. например...

Геомагнитните бури се класифицират от G1 до G5 според тяхната сила. G3 бурите са силни геомагнитни бури, което означава, че идващият слънчев взрив може да донесе ослепителното сияние чак на юг до Илинойс и Орегон, според spaceweather.com. G3 бурите могат да причинят периодични проблеми при нискочестотната и сателитната навигация, повишено съпротивление на спътниците в ниска околоземна орбита. Може би ще се наложи някои енергийни системи да направят корекции на напрежението, според SWPC.

Сайтът на NASA разказва за най-мощната слънчева експлозия в най-новата история. Автор на публикацията е Д-р Стен Оденвалд, астроном на НАСА, ADNET/Католически университет.

На 13 март 1989 г. спира токът в цялата провинция Квебек, Канада. Всяка година в някои части на Северна Америка се случват стотици прекъсвания на електричеството. Затъмнението в Квебек обаче е различно, защото е причинено от слънчева буря!

В петък, 10 март 1989 г., астрономите стават свидетели на мощна експлозия на слънцето. В рамките на минути заплетените магнитни сили върху слънцето освобождават облак газ от милиарди тонове. Енергийният заряд се равнява на хиляди ядрени бомби, експлодиращи едновременно. Буреносният облак се втурва от слънцето право към Земята с милион мили в час. Слънчевото изригване, което придружава изригването, незабавно предизвиква късовълнови радиосмущения, включително заглушаване на радиосигнали от Радио Свободна Европа към Русия. Смяташе се, че сигналите са заглушени от Кремъл, но това беше само слънцето, пише Оденвалд.

Вечерта в понеделник, 12 март, огромният облак от слънчева плазма (газ от електрически заредени частици) удря магнитното поле на Земята. Силата на тази „геомагнитна буря“ предизвика впечатляващо „северно сияние“, което се вижда на юг чак до Флорида и Куба. Магнитното смущение е невероятно интензивно.

Малко след 2:44 сутринта на 13 март за по-малко от 2 минути цялата електрическа мрежа на Квебек остава без ток. По време на последвалото 12-часово спиране на тока милиони хора изведнъж се озовават в тъмни офис сгради и подлези, тунели на метрото, както и в блокирали асансьори. Отоплението в жилищните сгради не работи.

Някои от американските електроснабдителни компании също имат проблеми. New York Power губи 150 мегавата в момента, в който електрическата мрежа на Квебек се срива. New England Power Pool зуби 1410 мегавата приблизително по същото време. Обслужването на 96 електроснабдителни компании в Нова Англия е прекъснато, пускат се резерви. САЩ разполагат с такива, макар и в неголеми количества.

В космоса някои сателити излизат извън контрол за няколко часа. Комуникационният сателит TDRS-1 на НАСА регистрира над 250 аномалии, тъй като високоенергийни частици нахлуват в чувствителната електроника на изкуствения спътник. Дори космическата совалка Дискавъри отчита за кратко мистериозни засечки.

Случилото се през 1989 г. е драматичен пример за това как слънчевите бури могат да ни засегнат дори тук, на Земята. За щастие толкова силни бури като онази са рядкост.

Източник