Лиз Бурбо: Болестите са травми от отхвърляне и изоставяне

Вече близо четиресет години Лиз Бурбо e признат лидер в сферата на личностното развитие, а „Твоето тяло казва: Обичай се!“ е една от най-популярните й книги, продадена в повече от половин милион екземпляра в цял свят. Сега заглавието, помогнало на хиляди хора, излиза в ново допълнено и преработено издание от „Ентусиаст“.

Бурбо е убедена, че всеки здравословен проблем е външна проява на психологически или емоционален такъв, но бързо осъзнава, че да се посочи метафизичната причина за болестта, не е достатъчно. Нужно е да се помогне на хората да се освободят от чувството за вина и най-вече да се приемат такива, каквито са, във всеки един момент. Ето защо авторката разработва лесен, практичен и бърз за изпълнение метод. „Твоето тяло казва: Обичай се!“ обяснява повече от 500 болести и предлага десетки начини за справяне с проблемите.

Според Лиз Бурбо едно от най-важните неща е да потърсим подсъзнателните си нужди, да променим начина си на мислене, вярванията, които ни пречат да задоволяваме тези нужди, както и страховете, които са ги предизвикали.

Тази книга е насочена към всички, които се стремят да водят балансиран живот, които са готови да се отворят към нов начин на мислене и най-вече да се оставят да бъдат водени от сърцето си. С „Твоето тяло казва: Обичай се!“ Лиз Бурбо подтиква читателите да бъдат такива, каквито не искат да бъдат. Защото само тогава ще успеят да се превърнат в тези, които искат да са.

- Вродената болест показва, че душата на човека, която се въплъщава в болно тяло, носи нещо, което не е уредено от предишен живот. За душата всеки земен живот може да се сравни с един ден от живота на човека. Човек, който се е наранил и не се е възстановил напълно в рамките на деня, продължава да се лекува и на следващия ден. 

Много често страдащият от вроден проблем го приема по-добре от околните. Този човек трябва да разбере какъв му пречи да бъде тази болест и какво не може да прави заради нея. Само така ще разбере посланието. Що се отнася до родителите на този човек, важно е те да не се чувстват виновни за избора на детето, тъй като този избор то е направило, преди да се роди.

- Когато някой е болен от наследствена болест, това означава, че той е наследил в известна степен начина на мислене и на живот на родителя, който има тази болест. В действителност този човек не е наследил болестта. Той по-скоро е избрал този родител, защото и двамата имат нужда да научат един и същ урок от живота. Неприемането на болестта обикновено се проявява в чувство на вина у родителя и обвинения от страна на детето към родителите. Освен че укорява въпросния родител, детето твърде често прави всичко възможно да не заприлича на този родител, а това от своя страна води до още повече тревоги и емоции у двете страни. 

Човекът, засегнат от наследствена болест, получава посланието, че е по-добре да приеме избора, който е направил, тъй като Вселената му дава удобен случай да израсне духовно. Докато това не се приеме с безусловна любов, болестта ще продължи да се предава от поколение на поколение.

- Ясно е, че от зората на времето епидемиите са засегнали голям брой хора. Метафизиката заключава, че разпространението на една епидемия е пропорционално на вярването на хората, което я поддържа. Всички засегнати от нея имат нужда да осъзнаят до каква степен си вредят, като се оставят да бъдат водени от начина на мислене и най-вече от страховете на другите. Това обяснение е адекватно най-вече за епидемиите, които вземат живота на хиляди хора за сравнително кратък период от време – няколко седмици или месеци. 

Според мен има болести, които са придобили размерите на епидемии, като рак, СПИН, диабет, мускулна дистрофия, сърдечни заболявания, астма и т.н. В действителност те засягат милиони хора всяка година и този брой не спира да се увеличава въпреки многобройните изследвания и открития на учените и на фармацевтичните компании. Със сигурност има нещо друго, което човек може да направи, за да ги спре. Лично аз смятам, че това друго нещо е именно любовта към себе си, която е възможна само ако истински си простим. Етапите на това прощаване са много добре посочени в края на тази книга.

- Болестта се проявява в момента, когато човек достигне физическата си граница. Всеки човек има вродена граница на физическа, емоционална и ментална енергия, която е специфична. Моментът, когато човек достига тази граница, е определен от броя пъти, през които той изживява една и съща вътрешна болка, и от неговия запас енергия. Колкото по-големи са запасите на енергия, толкова по-бавно се достига до физическата граница. Емоционалните и менталните граници се достигат преди физическата граница. 

Да вземем за пример дете, което преживява някаква несправедливост. През целия му живот всяка нова несправедливост ще събужда у него тази болка от младостта и ще я усилва. В деня, в който не можем повече да понасяме несправедливостта, болестта ще се появи.

-Разбира се! Това става постоянно. Възможно е човек да приеме ситуацията или да си прости вътрешно, без да осъзнава това. Ние сме напълно осъзнати само през 10% от времето и затова е нормално да изживяваме емоционално блокиране, да изпитваме злоба или омраза, без да си даваме сметка за това. Следователно е възможно да простим или да заличим злобата, без да го осъзнаваме. При това положение излекуването е окончателно. В случай че става въпрос за ментално изцеление, което ще рече, че то е в резултат на това, че човекът е повярвал в този, който се грижи за него, в благотворното влияние на лекарствата или в лечението, мислил е позитивно или се е молил и т.н., то лечението ще бъде временно. Неразположението или болестта ще се завърнат веднага след като нещо отприщи болката от старата вътрешна рана, която не е излекувана, т.е., която не е простена.

- Първият фактор е степента на болката, изпитана в детството. С други думи – как е възприето и интерпретирано дадено преживяване. Другият необходим фактор за развитието на сериозна болест е степента на изолация, в която е изживяна болката. Например дете, което не е можело да изрази какво преживява и каква болка чувства поради липса на някого, с когото да сподели, би могло да се разболее от по-сериозна болест в сравнение с дете, което е можело и е смеело да сподели. Хората, които не позволяват да се види сериозността на техните рани, са също податливи към разболяване от сериозни болести. Основните рани, преживявани от човека, които често се потискат несъзнателно, са отхвърлянето, изоставянето, унижението, предателството и несправедливостта. Сериозните болести, дори смъртоносните, са основно причинени от травми от отхвърляне и изоставяне, които са налице още от раждането.