Стъпвате на квадратния предмет, механиката се завърта, чиповете асимилират полученото и пред вас се изписват числа, които ви карат нервно да изпуфтите или типично по балкански да споделите гласно възмущението си... Въпреки старанието през последната седмица, пак сте наддали някой и друг килограм. Чувствате се тежки, тромави, непривлекателни. От това сте стресирани, кръвното скача, захарта, а гладувайки, след това само се чудите как да наваксате лишенията...
А звучи много просто, нали? Хапваш по-малко, спираш мазното, сладкото, всеки ден ходиш пеша до работното място и няма начин след това да не отслабнеш... Тогава защо е толкова трудно това да се случи? Защо повече от 1 милиард души по света имат килограми над нормата? И това далеч не е проблем само за самочувствието или атрактивността пред противоположния пол, а може да причини редица болести, някои от които директно застрашаващи живота!
Повече от 25 000 книги са издадени по темата през последното десетилетие – за диети, подходи, тайни. И повечето от тях се превръщат в бестселъри – за толкова много хора темата е важна.
В следващите страници няма как да съберем всичко, нито дори много малка част. Но ще опитаме да обобщим най-важното. Защо битката с килограмите е толкова трудна и кои са най-честите грешки, които допускаме в нея? Защо е важно да я водим и какви опасности ни носи загубата в неравната борба? Тези въпроси очакват и ще получат своя отговор...
Килограми в повече
Гените, лошият начин на живот или бактериите
в стомаха са виновни за наднорменото тегло,
което може да бъде опасно
През последните години нацията ни се топи... да, това клише често го чуваме и обичаме да повтаряме, макар че не се замисляме колко неточно е всъщност. Поне що се отнася до килограмите. Свикнали сме да се подиграваме на много от западните народи заради наднорменото тегло и нездравословното хранене, макар че упорито се опитваме да ги достигнем.
Става дума за проблем, който обхваща постепенно цялото земно кълбо. Едва преди няколко години официално ООН отчете, че по света вече са повече на брой хората, които страдат от прехранване, а не тези, за които няма достатъчно.
Г-Н 100 КИЛА
Което значи, че проблемът тепърва ще се задълбочава в много страни на света. По последни данни 1,4 милиарда са земляните над 18 г. с килограми над нормата (от общо 7 млрд.), а в по-тежката група, на затлъстелите, влизат поне 300 000 000 души. Само от преките последици умират поне 3 милиона пълнолетни всяка година. Данните са на Световната здравна организация, която преди броени дни призова световните лидери да вземат мерки. Рисковете от затлъстяването според СЗО вече са съпоставими с тези от тютюнопушенето, което обаче, знаем и от българския пример, значително по-често влиза в полезрението на правителствата. При това никой друг от големите рискови фактори за здравето на хората не се увеличава с такива прогресивни темпове през последните десетилетия.
А ако отново се върнем на родните ни измерения... те съвсем не звучат по-успокояващо. Последната статистика отпреди няколко години показва, че близо 2/3 от българите имат килограми над нормалните. И докато се огледаме и ориентираме в проблема, който благодарение на традиционното за нашите ширини здравословно и умерено хранене доскоро не ни е бил познат, сме на път да повлечем със себе си и поредното следващо поколение.
Защото особено опасни и трудно обратими са излишните килограми при децата. По данни от 2010 г. 40% от юношите над 15 г. и 10% от децата в България са извън нормалните граници – два пъти повече, отколкото само десетилетие по-рано!
КИЛОГРАМНИ ГРАНИЦИ
Най-честите причини за смърт у нас са болестите на сърдечносъдовата система – при почти 2/3, и ракът – с 13-15%. Достатъчно е да кажем, че и двете са в близка връзка с теглото.
Но нека спрем дотук с плашещите цифри. За да разберем по-добре какво точно говорят те, нека обясним какво се крие зад тях. Само на пръв поглед изглежда лесно да се прецени дали наистина един човек е извън здравословните норми. През последните години като общоприет се взема критерият за индекс на телесна маса. Получава се, като килограмите се разделят на ръста, умножен на квадрат. Например високи сте 1,70 м, което, умножено по себе си, дава 2,89. Разделяте на толкова килограмите си, които са например 70, и се получава 24.
Именно ИТМ е критерият, по който се прави изброената дотук статистика – за различните раси те леко варират, но за европеидната като нормални се приемат границите от 18,5 до 25 ИТМ. До 29,9 говорим за наднормено тегло, а оттам нататък – за различни степени на затлъстяване.
„Това е много общ показател, който само може да ни ориентира", обяснява д-р Мария Николова, специалист по хранене и диететика, главен асистент в софийския Медицински университет. „Ако човек е в тези рамки, не означава, че има нормален телесен състав - може да има повишен процент на мазнини в тялото за сметка на активна мускулна маса. Както и ако е извън - също. Мъж, който се занимава с бодибилдинг, има по-високо телесно тегло, но то е за сметка на мускулната маса – това за него определено не е проблем."
Затова постепенно се включват и други критерии, които по-точно да определят състоянието. Все повече са модерните кантари, които могат да измерят и процентите на мастната тъкан в тялото.
Каква е в крайна сметка тайната на отслабването? На какво дължим излишните килограми и защо битката с тях е толкова трудна - отговорите можете да намерите в Мартенския брой на Списание 8. Там ви очакват още интервю с психоложката Магдалена Ангелова за психологическите проблеми, скрити зад наднорменото тегло, и историята на една успешна битка с килограмите.