Врагът в моето легло

Животът с алкохолик е кошмарен! Знам го от първо лице. Постоянното притеснение "Ще се напие ли и тази вечер, или не?", непрестанният шум в главата - като ненастроена станция на радио, денонощното стягане в областта на сърцето, самосъжалението ("Защо на мен?!“), срамът… Чувствах се ужасно, като в капан, не виждах изход, искаше ми се да умра, крайната линия на живота ми беше "докато пораснат децата"...

Обвинявах него за всичките ни проблеми 

и за ужасното си състояние. Мислех си, че "само ако може да спре да пие", то животът ни би бил вълшебната приказка, за която винаги съм мечтала. 

Минаха години в адски мъки, докато започнах да проглеждам и да виждам - че прекомерното му пиене беше само симптом на една болест, която е много по-сериозна и не се лекува със "само да спре да пие", че аз имам много голямо участие в собствения си кошмар. Как ли? С това, че съм се опитвала да контролирам неща, които не могат да бъдат контролирани - пиенето му, поведението му, това което казва, това което не казва...

С това, че не съм се обичала достатъчно и не съм поемала отговорност за себе си, за собствените си нужди - очаквала съм някой друг да го направи. И когато този друг не го направи, вместо да се погрижа да се чувствам добре, да бъда щастлива, аз съм се потапяла в морето на самосъжалението, изпивала съм отровата на негодуванието и съм прехвърляла отговорността за целия този кошмар на Него или на Тях. И чрез тази прехвърлена отговорност съм имала тайното, почти неосъзнато усещане, че ги наказвам, докато в крайна сметка съм наказвала най-вече себе си.

Хората като мен най-често умират от рак или сърдечни заболявания. 

Заради цялата отрова, която си причиняват и за която не поемат отговорност.

Аз поех отговорност. Оцелях и започнах да излизам от кошмара. Благодарение на програмата на Ал-Анон. Ал-Анон е група от близки и роднини на алкохолици, които споделят своя опит, сила и надежда, за да решат текущите си проблеми. Ние вярваме, че алкохолизмът е семейна болест и това становище може да доведе до възстановяване.

Ал-Анон има една единствена цел: да помага на семействата на зависимите от алкохола. Ние го правим като практикуваме дванадесетте стъпки (взаимствани от Анонимни Алкохолици) и като приветстваме и даваме морална утеха на семействата на зависимите, а също така проявяваме разбиране и подкрепа към самите зависими.

Научих се да се грижа за себе си - да си давам достатъчно време за почивка, да давам на другите това, което мога и искам, а не това, което те изискват от мен. Започнах да разпознавам и да се противопоставям на манипулациите. 

Научих се да оставям на Бог нещата, които не зависят от мен. Научих се да се обичам несъвършена - с грешките, които допускам, с недостатъците си и дори с това, че не винаги мога да приложа на практика всички тези нови знания. Започнах да позволявам на другите да бъдат такива каквито са. 

Всичко това ми донесе най-ценния дар - вътрешен мир. 

                                                                     Нина, съзависима

Нелекуваната съзависимост води до смърт. Когато в едно семейство има зависим, боледуват и най-близките му. От съзъвисимост. Това са майката, бащата, съпругата, децата му. Неговото пристрастяване – към алкохол, наркотици, хазарт, секс или друга обсесия бележи с тежки психически увреждания и хората от най-близкото му обкръжение. Често хиперконтролът и токсичните емоции, свързани с реалната невъзможност да помогнат на близкия си човек, 

израждат любовта на членовете на семейството в гняв, обида, тревожност, злоба, вина, срам и агресия. 

Това разказа Павел Одиноков, психолог в международната психотерапевтична асоциация „Свобода", на семинар в столицата, посветен на проблемите и начините за лечение на съзависимост. 

Деструктивните поведенчески модели в семейството на зависимите продължават години наред и е много трудно да се излезе от този порочен кръг на депресивни състояния, предизвикани от поредния запой на зависимия, следвани от етапите на еуфория при ремисия. При това пиковете и спадовете следват едни и същи криви както при зависимия така и при съзависимия, уточни Одиноков. 

Съзависимият е обсебен от заболяването на зависимия и неговият живот е подчинен,  изцяло и зависи от това употребява ли болният или не употребява в дадения момент. Колкото повече пие алкохоликът в семейството, толкова повече стават тревогите на съзависимия и нараства неговата емоционална и психическа нестабилност. 

Обикновено в стремежа си да помогне на човека до себе си, съзависимият предприема импулсивни действия. Тази продължителна схватка с „болестта" на половинката, която всъщност е нелечимо, хронично и прогресиращо заболяване, 

изтощава съзависимия до краен предел. Понякога до смърт, сочи опитът на психолозите.

Домашното насилие в такива семейства е неотлъчен спътник, като насилникът понякога е зависимият, а понякога – съзависимият. Еднаквото и за двете засегнати страни е, че губят контрол – едните върху количествата изпит алкохол, другите – върху токсичните емоции. И двете страни отричат заболяването на зависимия, все едно дали това е алкохолизъм, наркомания, хазартна зависимост или друга обсесия. Съзависимите упорито се стремят да покриват щетите, причинени от зависимия, като са готови да лъжат и дори да нарушават закона с цел да спасят любимия човек от отговорност за постъпките му в нетрезво състояние, обяснява Одиноков. В други случаи пък, нерядко в своя гняв, афект и безсилие, съзависимият извършва убийство на зависимия. В САЩ съществуват терапевтични общности на съзависими, убили свое дете или родител, които са били зависими. 

Добрата новина, според него, е че осъзнавайки, че има проблем със себе си, съзависимият може по всяко време да направи своя избор в своя полза и да започне да се възстановява – независимо от това продължава ли да пие половинката му или също започва лечение. 

„Вие имате свой живот. Той не зависи по никакъв начин от заболяването на вашия близък. След като осъзнаете това и решите да се обърнете за помощ, вие вече сте стъпили на пътя на възстановяването. Започнали сте да си връщате живота, който сте загубили с хиперопеката си досега, посвещавайки се изцяло на зависимата си половинка и пренебрегвайки напълно както собствените си потребности и интереси, така и тези на останалите членове на семейството" – това заяви Павел Одиноков в края на лекцията си.

Пътищата за лечение на съзависимост са много и различни. От възстановяване сред хора със същия проблем в групите за самопомощ Ал-Анон, през поредица от консултации с психолог и терапия в специализирани кабинети, до висококвалифицирана помощ в психотерапевтичните центрове.