Светът в теб24 юни 2022

Стивън Фрай: Спри да се самосъжаляваш и ще бъдеш щастлив

Любовта няма цел - това я прави толкова величествена

Стивън Фрай е британски актьор, комик, журналист, писател, поет, режисьор, сценарист и драматург, носител на награда „Сателит“. Близък приятел е с Хю Лори, с когото заедно участват в комедийната поредица A Bit of Fry and Laurie (1989–1995) и сериала „Джийвс и Устър“ (1990–1993). През 2007 г. той е удостоен с награда за цялостното си творчество на церемонията по връчването на Британските комедийни награди. Фрай играе в сериала на BBC „Черното влечуго“, в „Приятелите на Питър“, „Уайлд“, „Госфорд парк“, „Пътеводител на галактическия стопаджия“, „V като Вендета“, „Шерлок Холмс: Игра на сенки“, „24“ и много други. Лежал е в затвора за измама, злоупотребявал е с кокаин, направил е поне два опита за самоубийство и страда от биполярно афективно разстройство. Открит хомосексуалист.

Основното, в което бих искал да съм сигурен е, че в нашия свят над таланта, над енергията, концентрацията, целеустремеността и всичко останало - е добротата. Колкото повече доброта и ведрост в света, толкова по-добър е той. И всички големи думи - добродетел, справедливост, истина - са джуджета в сравнение с величието на добротата.
Спрете да търсите какво е общото между успешните хора, погледнете по-добре какво обединява всички неуспешни хора: те говорят само за себе си през цялото време. „Трябва да направя това, имам нужда от това...“ – първите две думи обикновено са „Трябва“. Ето защо никой не ги обича и затова те никога няма да получат това, което искат, заради вечното си „имам нужда, аз, аз, аз, моето“ ... Интересувайте се от другите, използвайте очите си, за да гледате света наоколо, а не себе си. Тогава ще се впишете в този свят, ще станете интересни и хората ще бъдат привлечени от вас. Те са привлечени от топлината и чара, които излъчват тези, които искрено се интересуват от другите.
Много пъти слагах ръка на гърдите си, за да усетя как под астматичния им трепет бие моторът на сърцето, белите дробове се надигат, кръвта циркулира. Бях поразен от това колко голяма сила притежавам. Не магия, а истинска сила. Силата просто да живея и да се противопоставям на трудностите сама по себе си вече е достатъчна, но усетих, че имам и силата да създавам, умножавам, радвам, забавлявам и променям.
Веднъж почти стигнах до издаване на книга в жанра „полезни съвети". Щеше да се казва „Стивън Фрай: Как да станеш щастлив. Успехът е гарантиран!". Хората, след като си купят книгата, щяха да видят, че тя се състои от празни страници и само на първата пише: „Спри да се самосъжаляваш - и ще бъдеш щастлив." А останалите страници щяха да са за рисуване или записване на интересни идеи. Ето така би изглеждала една книга за чистата истина. Кара те да искаш да възкликнеш: „О, колко просто е всичко!“ Но не, всъщност да спреш да се самосъжаляваш не е никак лесно, адски трудно е. Тъй като винаги се самосъжаляваме, в края на краищата цялата Книга Битие от Светото писание е точно за това.
Понякога ми помага да мисля за настроението и чувствата си, както мислим за времето. Ето някои очевидни факти: времето е реално, то не може да бъде променено, дори и да пожелаем да го променим. Ако е тъмно и вали, значи е сумрачно и вали - не можем да го поправим. Здрач и дъжд могат да продължат две седмици подред. Но някой ден отново ще бъде слънчево. Не е в нашата власт да приближим този ден, но слънцето ще се появи, ще изгрее.
Същото е и с настроението, мисля. Погрешно е да мислим, че чувствата ни са илюзорни - не, те са съвсем реални. Депресията, тревожността, апатията са толкова реални, колкото времето и са също толкова извън нашия контрол. И никой не е виновен за това. Но те ще отминат, със сигурност ще отминат. Точно както се примиряваме с времето, трябва да се примирим и с това как изглежда животът понякога. „Днес е гаден ден“, заявяваме ние и това е много реалистичен подход, който ни помага да придобием нещо като умствен чадър. „Хей, хей, тук вали, не съм виновен и не мога да направя нищо по въпроса, трябва да изчакам. И утре може да изгрее слънцето и тогава няма да пропусна каквото ми се полага."
Някои смятат, че самореализацията им е възпрепятствана от многото азиатци в Англия, наличието на кралското семейство, интензивността на трафика под прозорците им, злонамереността на синдикатите, властта на безчувствените работодатели, нежеланието на здравните служби да приемат сериозно тяхното състояние, комунизма, капитализма, атеизма, и каквото друго се сетите, но не и собствената им суетна и егоцентрична неспособност да се вземат в ръце.
Имам теория, че голяма част от злините в нашия глупав и опияняващ свят произтичат от факта, че ние постоянно се извиняваме за неща, за които изобщо не трябва да се извиняваме. Но за това, за което трябва да се извиним, ние смятаме, че не е необходимо. […] Трябва да поискам прошка за предателството, пренебрежението, измамата, жестокостта, липсата на доброта, суетата и низостта, но не и за поривите, породени от гениталиите ми, и със сигурност не за импулсите на сърцето. Мога да съжалявам за тези импулси, да скърбя горчиво за тях, на моменти да ги ругая и да ги пращам по дяволите, но не мога да се извиня за тях, стига да не вредят на никого. Култура, която изисква хората да искат прошка за нещо, за което не са виновни - това е добро определение за тирания.
Парадоксално, самоомразата е един от основните симптоми на клиничния нарцисизъм. Само като казваме на себе си и на света колко много се мразим, осигуряваме каскадата от похвали и изрази на възхищение, които смятаме, че заслужаваме.
[...] Умъртвяването на душата е единственото непростимо престъпление и ако щастието може да направи нещо, то е да прикрие умъртвяването на душата.
Ако се замислите, любовта няма цел - това я прави толкова величествена. Сексът има цел, в смисъл на релаксация или понякога възпроизвеждане, но любовта, като всяко изкуство, по думите на Оскар Уайлд, е безполезна. Това са безполезните неща, които правят живота да си заслужава да се живее и в същото време пълен със заплахи: вино, любов, изкуство, красота. Без тях животът е безопасен, но не си струва да се тревожите.

Източник